дата: 22.02.2024

За решаване на проблемите с дисбиозата, най-напред се появиха пробиотиците. Идеята беше да "въведем" чужди полезни пробиотични бактерии в тялото, след като нашите собствени са намалели от прием на антибиотици или по разни други причини. Изглеждаше, че новите "жители" ще се адаптират в червата ни, в крайна сметка ще заживеят там и по този начин ще възстановят баланса на микробиотата.

Пробиотикът представлява продукт, съдържащ живи пробиотични микроорганизми. Пробиотичните бактерии оказват въздействие върху организма, като в благоприятните условия на червата, произвеждат важни ензими, клетъчни биопродукти и различни биологично активни вещества, наречени метаболити, необходими както за тяхното благосъстояние, така и за благополучието на организма като цяло.

Пробиотичните бактерии се изолират от хора, животни, растения, различни хранителни продукти и пр., след което се култивират (намножават) в различни течни хранителни среди в промишлени количества. Ако течните пробиотични продукти се изсушат, се получават сухи пробиотици, които могат да се таблетират, капсулират и пр. При добавяне на течни или сухи пробиотици към различни други продукти, се получават различни пробиотични продукти.

Но 30 години по-късно, лекарите и учените се убедиха, че пробиотиците не се заселяват в организма ни! Оказа се, че приеманите чужди пробиотичните щамове, не са еквивалентни на собствената индивидуална микробиота и не могат да съществуват дълго в човека. Една от причините за това е липсата на биосъвместимост със собствените, резидентни бактерии и местната имунна система. Нашата имунна система, работеща на принципа "свой или чужд", отхвърля чуждите микроорганизми и ги елиминира в рамките на 1-2 дни. Дори най-ефективните пробиотици, действат доста ограничено и краткосрочно и не успяват да секретират, ферментират и синтезират необходимите за благосъстоянието на организма метаболити.

През последните години, продуктите съдържащи пробиотици, буквално наводниха пазара. Тъй като все повече хора търсят естествени и нелекарствени начини за поддържане на здравето си, производителите им отговориха с предложение за пробиотици във всичко, в което е възможно и невъзможно да ги има: от млечни продукти и шоколадови блокчета до прахове и таблетки. В момента има голям брой продукти с пробиотици и те са в състояние да смажат дори най-съвестните потребители. В някои отношения индустрията се разви толкова бързо, че сега никой не може да каже, кои пробиотици са донякъде полезни и кои са само загуба на пари.

Ако чуждите не работят, тогава да укрепим своите! Така се появиха пребиотиците - "храна" за нашите бактерии.

Пребиотиците са хранителни компоненти - разтворими фибри, които не се усвояват или абсорбират в горните части на стомашно-чревния тракт, но се ферментират от микробиотата на дебелото черво на човека и стимулират нейния растеж и жизнената и активност.

Основните видове пребиотици са: ди- и тризахариди; олиго- и полизахариди; многоатомни алкохоли; аминокиселини и пептиди; ензими; органични нискомолекулни и ненаситени висши мастни киселини; антиоксиданти; растителни и микробни екстракти и др.

Пребиотиците се намират в млечни продукти, корнфлейкс, зърнени храни, хляб, ряпа, корен от цикория, гулия, праз, лук, чесън, боб, грах, артишок, аспержи, банани, плодовете на баобаба и в много други продукти.

В крайна сметка, ако правилно храним полезните бактерии, те би трябвало да станат по-силни и да изместят вредните.

При балансирана чревна микробиота, приема на пребиотици има смисъл, но при дисбиотични състояния, приема на пребиотици е съмнителен. При чревна дисбиоза, от една страна намалявят пробиотичните бактерии, а от друга, присъства голяма популация на патогенни микроорганизми. Основните характеристики на метаболизма на повечето бактерии, било то пробиотични или патогенни, са почти еднакви. Следователно, пребиотиците освен че стимулират развитието на пробиотичната микробиота, са идеална среда и за растежа на патогенните микроорганизми. Оказва се, че наред с полезните бактерии, пребиотиците хранят и вредните!

Изводът е, че при чревни дисбиотични състояния, ситуацията в най-добрия случай няма да се промени, а в най-лошия - ще се влоши. Проблемът не беше решен.

Как можем да направим така, че пробиотиците да остават в тялото ни възможно най-дълго? Възникна идеята да "нахраним чуждите". Т.е. да комбинираме пробиотиците с пребиотици! Така се появиха синбиотиците.

Синбиотиците се отнасят до хранителни или диетични добавки, които комбинират пробиотици и пребиотици под формата на синергия, където общият резултат трябва да е по-ефективен от единичния.

Симбиотичната концепция беше въведена за първи път като "смеси от пробиотици и пребиотици, които да влияят благотворно на гостоприемника, като подобряват оцеляването на имплантираните живи пробиотични бактерии в стомашно-чревния тракт, чрез селективно стимулиране на растежа и/или активиране на метаболизма на един или ограничен брой на благоприятни за здравето пробиотични бактерии, като по този начин подобряват благосъстоянието на собственика".

Изглеждаше, че решението ще сложи край на въпроса за възстановяване на баланса на чревната микробиота. Но имунната система все пак разпозна "гостите" и безмилостно се справяше с тях, а при чревни дисбиотични състояния, пребиотиците, както хранеха и патогените, така и продължиха да ги хранят! По състояние на 2023 г., изследванията на тази концепция са без доказателства, че съществуват достатъчно ползи при използването на синбиотици.

Така и тази идея се оказа незадоволителна.

Учените продължиха своите изследвания, което доведе до раждането на фундаментално нов пробиотичен продукт.

Нека си спомним. За какво приемаме пробиотици? За да секретират, ферментират и синтезират в червата ни важни ензими, клетъчни биопродукти и различни биологично активни вещества, наречени метаболити, необходими както за благосъстоянието на микробиотата, така и за благополучието на организма като цяло. За какво приемаме пребиотици? Да се използват като хранителна среда от пробиотичните бактерии, които да секретират, ферментират и синтезират в червата ни съответните метаболити. А синбиотик? За същото. За подпомагане на микробиотата да произвежда метаболити. Т.е., функцията на пробиотиците и пребиотиците е една - да обезпечат организма ни с необходимите му метаболити.

Следователно - решението е очевидно.

Вместо да даваме на организма ни пробиотици и да се надяваме, че ще успеят да произведат в червата ни достатъчно от необходимите ни метаболити, както и пребиотици, като се надяваме, че ще допринесат за производството на тези метаболити, да му дадем директно тези метаболити. И то в достатъчно количество. Гениално и просто.

Така, след 50 години, в продължение на пробиотичната концепция, се появиха постбиотици.

Посртбиотиците, представляват именно тези метаболити, които се произвеждат от пробиотичните бактерии и които са необходими за благополучието на организма. Само, че са произведени извън тялото, в среда съдържаща всички необходими за развитието на пробиотичните бактерии хранителни и прочие вещества и в създадени им отлични благоприятни условия, без конфликт със собствената микробиота и имунна система.

Постбиотиците не съдържат живи микроорганизми, а само секретираните, ферментирани и синтезирани от тях метаболити и/или техните лизати и структурни елементи.

Приемайки постбиотик, организма получава на готово всички метаболити, които в идеални условия би трябвало да произведат неговите собствени пробиотични бактерии.

Приемайки постбиотик, се поддържа баланса на собствената чревна микробиота, подтиска се растежа на патогените, подпомага се процеса на храносмилане, дезактивират се токсините и алергените, стимулира се имунната система, подобрява се общото състояние на организма.

По състояние на 2023 г., изследванията на тази концепция доказват, че съществуват достатъчно ползи при използването на постбиотици.



www.tinyurl.com/29tp55zl