Дори и тогава, усмихвай се, Гришо
МОМЧЕТО, КОЕТО...

Момчето, което ни грабна сърцето...

Как рухна на корта... Момчето, което...

Ах, как ни докара в жестокия мач
до ужас... до радост... до гордост... до плач...

Момчето, което през сълзи ни гледа...
Което изстрада свойта победа.

Не само за себе си... За Татко и Мама...
Не само за свойта одумвана Дама...

Не само за тези, които в чужбина...
все още милеят за свойта родина.

Макар и далече... Прокудени... Пак
развяват щастливи родния флаг.

Не само за тях... В съдбоносния час...
За всичките нас... За всичките нас.

Макар и отчаяни... Тъжни... И бедни...
Макар във Европа до днеска последни...

Момчето, което ни вля малко сила...
Българийо свята... Българийо мила.

Момчето, което любов заслужава
Момчето, което ще пада... ще става...

Но здраво да стъпва на двата си крака,
защото кой знае какво ли го чака...

Защото такива сме... Зли, безпощадни
към тоз, който утре посмее да падне...

И затова тези думички пиша:
Дори и тогава, усмихвай се, Гриша.

(От фейсбук страницата на поета)




 http://neumirai.org/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B8-%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D0%B5-%D0%B3%D1%80%D0%B8%D1%88%D0%BE