НАРКОТИЦИ: ЛЕГАЛИЗАЦИЯ? ЗАБРАНА? РЕГУЛАЦИЯ?

/ПО СТАРАТА ТЕМА, НО С НОВИ АРГУМЕНТИ/

                   В началото на 2009год. Министерският кабинет на Холандия призна необходимостта от промени в накрополитиката на страната. Специално създадена комисия бе задължена да анализира всички “за” и “против” текущата политика и да представи своето виждане за развитието на тази сфера.

                   Психиатърът Фрийк Полак отбеляза, че ако би зависило от него още педи 20 години би снел забраната върху наркотиците: “Забраната на психо-активни вещества никога не е била ефективна и необходима мярка.”

                   Полак е частно практикуващ психиатър и член на Обществото за създаване на наркополитики. Той е участник в Европейската коалиция за справедлива и ефективна наркополитика /ENCOD/. Полак се опитва да поддържа дискусия за наркотиците и да поставя въпроси, включително пред Агенцията на ООН за наркотиците и престъпността. Твърди, че доколкото му е известно Нидерландските политици и професори публично предпочитат да не се изказват в полза на легализацията, но в частни беседи тази тема се обсъжда често. Най-яркото доказателство за ненужносттта на забраните се явяват кофи-шоповете.

                   Отговора на Дон Линцен – професор по психиатрия в Амстердамския университет.

                   Всеки път, когато се срещам с Фрийк Полак той започва да говори за наркотиците и отстоява достойноствата на тяхната легализация. Ние и двамата сме от Амстердам, от едно поколение, и двамата станахме психиатри. Ние, и двамата, като представители на холандското население, преди време не се съгласихме с ирационалната нетърпимост на нашите съседи по отношение на канабиса. По сравнение с алкохола кокаина, амфетамините и опиатите, канабиса ни се струваше сравнително безопасен. Тогава Правителството подложи на широка обществена дискусия и взе предвид мнението и препоръките на спациалисти, след което въведе уникалната «регулирана» политика. Но, вече от 90-те години, аз се отказах от идеите за «регулиране» и легализация. Започнаха да ми правят впечатления изследания, доказващи вредното въздействие от употребата на наркотици, в това число и на считания за безобиден канабис, и не само по отношение на психозите и шизофренията. Голямо шведско епидемиологично изследване доказа през 1986 год., че употребата на канабис е рисков фактор за визникване на шизофренни психози. Осем години по-късно наши собствени /холандски/ клинични изследвания доказаха, че злоупотребата с канабис при млади пациенти с първи шизофренни психози е с лоши прогнози; редовните потребители на канабис правят повече рецедиви през следващата година, а техните рецидиви настъпват по-бързо. От този момент нататък, за мене, употребата на канабис изгуби знака си за безопасност, и в това отношение аз не съм единствен.

                   Още през 1995год. в редакционна статия на списание «LANSET» беше написано, че: «пушенето на канабис на уврежда здравето даже при продължителна употреба». Веднага след това прогресивно нараснаха публикациите, които свидетелстваха за точно противоположното. Въз основа пет продължителни изследвания  в «LANSET» бе публикуван анализ, който доказва, че при лицата употребяващи ежеседмично или ежедневно канабис, вероятността от възникване на психози е била 2-3 пъти по-висока. Това не е било свързанo с интоксикация или други рискови фактори, например случаи на психоза или шизофрения в семейството. Доказано е, също така, че канабиса се явява рисков фактор за развитие на депресия. В редакционната статия е публикуван извода на изследователите: «Съществуват достатъчно доказателства, за да бъдат предупредени младите потребители на канабис за възможността да отключат психоза в по-зряла възраст».

                   От многобройните изследвания на пациенти с двойна диагноза /наркологическа и психиатрична/ следва, че употребата на наркотици при тежки психиатрични разстройства се асоциира с комплекс от симптоми и рецидиви:

- неспазване на режима на прием на лекарства;

- засилена агресия;

- криминалност;

- ръст на тежките престъпления;

- влошено социално функциониране.

                   В края на април 2009год. тревожни новини поднесе и Конгреса в Единбург.  По данни на учените, злоупотребата с канабис се съчетава с такива неврокогнитивни, неврофизиологически и симптоматични отклонения, както и при шизофренията. Ранната употреба на канабис в съчетание с две геннни модификации значително повишават вероятността от психоза. Освен за връзката на употребата на канабиса с психозите, специално внимание се отделя на зависимостта между канабиса и когнитивните разстройства /внимание, концентрация, памет, планиране/. В последните години  се наблюдава ръст на употребата на канабис от бременни жени и подрастващи, по-малки от 15 години. Най-обезпокояващите новини дойдоха от Великобритания: Процента на тетрахидроканабинола, който предизвиква чувството на еуфория и психически разстройства, много силно се е повишил в продавания наркотик – 16-20%. Другото психо-активно вещество в канабиса – канабидиол – притежава противотревожно и е възможно антипсихотическо действие, обаче то е било отстранено в процеса на култивация на канабиса. Един от ботаниците доказва, че последните две години точно този вид канабис /без канабидиол/ заема повече от 50% от английския пазар на трева. Това е и най-важното основание канабиса да бъде преместен в списък «Б», в който са хероина, кокаина и амфетамините, т.е. в списъка на високо-рисковите наркотични вещества.

                   Подрастващите в Холандия и другите европейски страни започват да пушат канабис във  все по-ранна възраст, а между временно концентрацията на тетрахидроканабинол в «тревата» расте. Това означава повишаване вероятността от психоза, а също така формиране на зависимост и възникване на когнитивно-поведенчески разстройства.

                   Злоупотребата с психоактивни вещества започва примерно в тази възраст, в която се отключват психозите и шизофренията и те съвършенно очевидно се явяват рисков фактор за неблагоприятното протичане на тези разстройства. И като психиатър, и като гражданин аз не мога да не изложа рисковете от легализацията на меките и тежки наркотици.