Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2017 15:03 - За "Синия кит" и сектите
Автор: drlubenova Категория: Други   
Прочетен: 306 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Скъпи родители,

не спирайте да водите разговори и да се информирате, как протича всеки следващ ден от живота на Вашето дете. Не изпускайте от внимание към какви дейности насочват интересите си. Не пенебрегвайте влиянието на новопоявилите се секти, "капаните" в онлайн пространството маскирани под формата на игри и всякакви рискови занимания, които биха провокирали тревожност, стрес и в някои случеи суициди. 

През последните дни се появиха предупреждения за една опасно зарибяваща тийнейджърска игра в интернет – наричат я Синия кит. Играта наподобява „Саймън каза“ или „Руска рулетка“ и принципът е следният – след като се присъединиш, гуру или ментор ти поставят разни предизвикателства, които трябва да изпълниш, снимаш и качиш в мрежата. Задачите стават все по-опасни и според руски сайтове са довели до десетки самоубийства. Тези, които искат да се откажат, биват подложени на виртуален тормоз, обиждани и заплашвани.

Дали тази информация е вярна или подвеждаща, все още е рано да се каже, няма потвърждение от достоверни източници. Но лично аз смятам да поговоря с моите хлапета и ви съветвам да направите същото. Играта в голяма степен ми напомня секта, която манипулира детето, отделя го от реалния свят, от семейството и приятелите, и му създава измислена реалност, в която представите за добро и зло са объркани и волята му е подчинена изцяло на „гуруто“. Някои деца са по-податливи на подобен контрол от други. Сектата, или в случая, Играта ги кара да се чувстват харесвани, приети, интересни, запълва потребността им от разбиране и съпричастие. Притеснително е, че интернет дава достъп на подобни манипулации до много повече деца, докато едно време сектите разчитаха предимно на личен контакт за зарибяване.

Какво можем да направим?

 

Поговорете с децата си непременно за манипулацията, за намесата в личното пространство и контрола. Уверете ги, че каквото и да направят, каквото и да ги притеснява, винаги могат да го споделят с вас. Разговаряйте с тях по-често и на всякакви теми. Няма „ранна“ възраст за темата за насилието и кибер хулиганството, то може да се случи на всякаква. И накрая нещо, което може да ви прозвучи алогично, но ви уверявам, че е проверено. Не им спестявайте зловещите истини за света. Децата, които растат „в саксия“, уверени, че всеки им мисли доброто и няма лоши хора, много по-лесно стават жертва на тормоз и манипулация. Разбира се, не е нужно да са страхливи и мнителни, но трябва да знаят, че не всеки, който се държи мило с тях, непременно е добронамерен. Другото, което трябва да знаят, е че могат да споделят с вас всичко, абсолютно всичко, дори грешките си, и вие няма да ги съдите или критикувате. Обикновено децата, които стават жертва на подобни престъпления, не са споделили навреме с родителите си, защото се страхуват, че ще бъдат смъмрени или наказани.

Ще приключа с разказа, който ни прати Нина Неделчева-Георгиева за преживяването си в секта преди много години. Слава богу, при нея финалът е щастлив.

Когато учиш чужд език с кеф, много те влече да си говориш с хора, на които им е роден… И аз така – учех английски и ми беше мерак да говоря с ЖИВ англичанин… И ми се случи в девети клас. Връщам се от училище първа смяна, по заобиколния път до спирката… И чувам – АНГЛИЙСКА реч… Супер! Заслушвам се – момче и момиче – на около 20 години – питат къде имало книжарница! Ама чакайте, защо питате другите – АЗ съм Вашият човек!

Запознахме се. Той се казваше Матю и беше кокни от Лондон. Тя испанка – Бегония. Чудна картинка бяха – той бял и русоляв, тя смугла и чернокоса… Та заведох ги до най-близката книжарница… За благодарност, ме поканиха на гости, там където живеят със свои приятели в централната част на града…

Ама естествено, още повече хора да си говорим на английски! И без това не се разбирам особено нито със съучениците, с родителите още по-малко. Естествено, че отидох. Черпиха ме чай! И си говорихме. Като типична тийнейджърка, комплексирана от наднормено тегло и не само… нещастни влюбваници и т.н. От приказка на приказка ми станаха един вид много близки дружки… После ме поканиха в събота ли беше или в неделя на сутрешна служба… Те вярвали в Исус. И там отидох, колко му е… Е, пяха песни, говориха, че Бог е Любов…

Минаха няколко седмици и аз поне 2-3 пъти седмично ходих там и пиехме ЧАЙ!

Превърнаха се в единствените ми приятели. Положението с досадните родители и роднини ставаше все по-нетърпимо. Откъде накъде ще ме питат какви са тези хора и ще ми се бъркат… Започнах да се упражнявам да пея онези песни – как Исус ни обича и ще ни спаси… Но като не знам как да пея, единствено прегракнах… Нищо.

Накрая, нашите предприеха крути мерки и ми ЗАБРАНИХА да ходя там повече. Ужасни хора! Никаква толерантност! Оплаках се на моите единствени и вечни приятели. Те казаха, че ще си дадем срок от 40 дни! Колко Библейско, а? И ако след 40 дни моята любов към Исус и към тях надделее, да ида пак. Ако не – значи съм ги лъгала вече колко време.

Е, останах си вкъщи. Изпаднах в униние и самота, но с всеки ден имах все по-малко желание да ходя там. Чак наскоро се сетих, че може да има връзка с ОНЗИ ЧАЙ!

Та, „ужасните ми родители“, със съдействието на класната, ме терапираха доколкото можаха, така че да се върна към нормалния за една тийнейджърка живот. НО! Можеше да не се усетят навреме… Или пък да пренебрегнат проблема. Защото сега се сещам, че там освен чужденци и доста семейства – междурасови, което не е лошо по принцип, но пък твърде често срещано беше в тази общност… имаше и девойки, и младежи на моите крехки години, от други градове в страната… Неясно как тръгнали сами с нашите ПРИЯТЕЛИ! Които са единствените, които ни разбират…

Не мисля, че има много за спор тук – един се пали по спорт, друг по вяра, трети по нещо друго… НО, говорете с децата си! Обръщайте внимание на сигналите… Надявам се този тип тайни общества да бъдат елиминирани. Сега действат по-прикрито, но пък на Панаира на книгата ми се привидяха доста щандове с подобна литература – в най-луксозни издания.

Кръстих се в православен храм на 15 години – малко след като си стъпих на крака – по мое желание и настояване. В днешно време не съм практикуваща християнка, по-скоро вярвам във вярата, надеждата и любовта.

По онова време е било чай, приятелство и химни, сега са адреналинови приключения и виртуална популярност, но целта е една и съща. Контрол над крехката детска психика. И съответно реакцията ни може да е само една – разговори, информиране, а ако се наложи психологическа помощ и дори забрана и прекратяване на опасните контакти. Докато детето не осъзнае, че е било манипулирано и не е достатъчно зряло да различава рисковете. В такива ситуации имаме само два приоритета - да опазим децата си и да ги научим да се пазят сами.



Тагове:   игра,   опасност,   родители,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: drlubenova
Категория: Други
Прочетен: 867973
Постинги: 1114
Коментари: 237
Гласове: 2731
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930