Прочетен: 435 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.09.2020 16:15
дата: 25.09.2020
Споделете !Без диагноза
Изведнъж полудяхме – жестоко и страшно,
като в някакъв сън, като в черен кошмар...
И поехме надолу със хълбоци прашни –
триста луди души подир лудия цар.
Беше кукова есен след куково лято...
Царят пееше химни от своя престол.
Ние всички крещяхме в едно като братя,
че светът е нормален, щом царят е гол.
А когато нощта срещу нас се оплези и
потръпвахме тънко от глад и от студ,
от съседната лудница кротко излезе
един много усмихнат и истински луд.
Той навярно ни чувстваше толкова близки –
като братя по дух, преоткрили света,
тръгна смело към нас в усмирителна ризка
и във общия хор със възторг закрещя.
Падна кукова зима след кукова есен...
Ние все тъй се блъскахме – брат срещу брат.
Само лудият не издържа...
И се обеси – прекалено нормален за нашия свят.
Ники Комедвенска "Кабинети за ближни"
www.tinyurl.com/yxnoabhj
