Наркоманията представлява начин на съществуване в света.

Това е един вид „ забрава на живота“, която според немския философ Мартин Хайдегер/1889 – 1976/ е поставяне в скоби на социалните и афективните връзки.

Тази форма на отсъствие от света върви заедно с една носталгия по абсолютното, по хармонията, по съвършеното съгласие със себе си, с другите, със света.

Наркоманното преживяване, в същността си представлява едно оправяне на връзката със света.

 Дрогата възстановява илюзията за пълно възтановяване на връзката със света. Наркоманът променя виждането си за това, което го заобикаля, като манипулира собствените си възприятия.

Той  се движи непрекъснато между изискванията за удоволствие и тези на реалността. При него съществува едно търсене на абсолютното, което стига до времевата граница, която е белег на нашата нетрайност.

Съвършеният момент на наркоманното потъване прилича на бягство от времето, защото всичко което ни приковава към него,   ни отдалечава от абсолютното.

Така наркоманът се подчинява на принципа на удоволствието, което управлява несъзнаваното, което според Фройд не иска да знае за времето / винаги синоним на съпротива, на ограничение и напомняне за  нашата смъртност/.

Сливането с отровата води до изчезване едновременно на света на живота – Lebenswelt, на немския философ Едмунд Хусерл /1859 – 1938/   и на мислещото същество.

Наркоманното преживяване е една форма на отсъствие от света, което спестява на употребяващият дроги, грижата да съществува.

„Изборът“ на наркомана е опит за отговор на страхове и на трудност да приеме живота в  пълен спектър.

Наркоманът се стреми към:

истина

съвършенство

желание за напускане на ежедневната действителност

търсене , основано на страх от живота.

Темите за щастие, смърт, Бог, време духовен живот, са чести теми при наркоманите.

За тях вземането на дрога представлява едно екстремно преживяване на съзнанието и приключение без край.

Да си дрогиран означава, че си се отдал на – порока. Личността се губи в служене на наркотика. Употребяващият, разложен в акта на дрогирането, съществува само и единствено за дрогата.

Дори отвъд молекулите, трябва да умеем да  опознаваме наркозависимите, да ги чуваме, да ги разбираме и  да им предлагаме решения и съпричастност.

                                                                                    Виктория Викторова



www.tinyurl.com/yyj8yuqw