Биполярното разстройство тип I е хронично (продължително) и инвалидизиращо психично заболяване, характеризиращо се с повтарящи се епизоди на мания и депресия или комбинация от двете.

Биполярно разстройство тип І - преглед

Биполярно разстройство тип І е подтип на биполярното разстройство – тежко душевно разстройство, наричано преди маниакално-депресивна психоза. Характеризира се с периоди на променливо настроение, което може да бъде маниакално, депресивно или смесено (бързо променящо се между мания и депресия). Тези интензивни промени на настроението често водят до проблеми с ежедневното функциониране, провалени лични връзки и опити за самоубийство. Първият маниакален епизод, необходим за поставяне на диагноза Биполярно разстройство тип І често се предхожда от един или повече депресивни епизоди.

Не е установена категорична причина за биполярното разстройство, но се смята че за него допринасят биологични, физиологични и социални фактори, които водят до химични промени в мозъка.

Симптоми

Хора с Биполярно разстройство тип І може да преживеят необичайно интензивни емоционални състояния, които се проявяват в обособени периоди известни като „епизоди”.

Прекомерната веселост или свръхвъзбуда се нарича маниакален епизод и се свързва с повишена енергичност и активност. Това е характерна особеност на биполярно разстройство тип І.1 Симптомите включват преувеличена самооценка и бързо преминаване на идеи, намалена нужда от сън, прекомерно говорене и склонност към импулсивно и неразумно поведение.

Маниакалните епизоди може да се редуват с продължителни епизоди на депресия, по време на които има понижаване на настроението и намалена енергичност и активност. Може да има и смесени „епизоди”, когато мания и депресия се появяват в един и същи ден, като човек преминава бързо през двете състояния.

Статистика

Биполярното разстройство засяга повече от 30 милиона души по света и е сред първите 20 причини за инвалидизиране.2 До 2 % от европейските граждани имат биполярно разстройство в някакъв етап от живота си, като приблизително половината от тях развиват биполярно разстройство тип І.3,4

Биполярното разстройство тип І е еднакво разпространено сред мъжете и жените и засяга хора с различен социален и етнически произход.3 Рискът от развиване на биполярно разстройство е по-голям при млади хора, като най-малко половината от случаите се проявяват преди 25 годишна възраст.5

Хора с биполярно разстройство тип І са с повишен риск от развитие на други заболявания по същото време (т.нар. съпътстващи). Последната инициатива „Проучване на световното психично здраве”3на Световната Здравна Организация е установила, че две трети от хората с биполярно разстройство страдат също от тревожни разстройства и над една трета имат проблем със злоупотребата с вещества. Въпреки тези сериозни резултати, по-малко от половината от хората с биполярно разстройство получават лечение за тяхното състояние.3

Диагноза и лечение

За биполярното разстройство тип І няма лечение, но с ефективна терапия повечето хора постигат по-добър контрол върху промените в настроението и свързаните симптоми.

Лекарят поставя диагноза биполярно разстройство като кара пациента да опише симптомите си. При лечението на биполярно разстройство тип І трябва да се третират едновременно и маниакалните, и депресивните епизоди, както и състоянията на смесени настроения и на бързо променящо се настроение. Важно е да се предотврати повторната поява на епизодите. Лечението на биполярното разстройство тип І обикновено включва употребата на лекарства комбинирано с психосоциални интервенции като когнитивна терапия.

Биполярното разстройство тип І е сериозно психично заболяване и търсенето на професионална помощ при това състояние е от особена значимост.

Референции
 

1. American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, Fourth Edition, Text Revision, DSM-IV-TR. Washington, DC: 2000.
2. World Health Organisation. The global burden of disease. 2004 update. www.who.int/healthinfo/global_burden_disease/
/2004_report_update/en/index.html. Accessed 06/09/11.
3. Merikangas KR, Jin R, He JP, et al. Prevalence and correlates of bipolar spectrum disorder in the world mental health survey initiative. Arch Gen Psychiatry 2011; 68 (3): 241–251. 
4. Pini S, de Queiroz V, Pagnin D, et al. Prevalence and burden of bipolar disorders in European countries. Eur Neuropsychopharmacol 2005; 15 (4): 425–434. 
5. Kessler RC, Berglund P, Demler O, et al. Lifetime prevalence and age-of-onset distributions of DSM-IV disorders in the National Co-morbidity Survey Replication. Arch Gen Psychiatry 2005; 62 (6): 593–602.



www.tinyurl.com/yx9zhlnp