Кое е правилно и кое погрешно ? – това е въпросът, който твърде често си задаваме и който няма нищо общо с религиозните  , философските  или етичните теми в нашия живот.
От значение е начинът, по който схващанията ни, за това кое е правилно и кое – погрешно пречат на нашето щастие. Възможно е да сме възприели редица  нездрави мнения, според които „правилно“е еквивалент на добро или справедливо, а „погрешно“ интерпретираме  с  лошо или несправедливо. Думата „правилно“ предполага сигурност, че когато извърши ме  която и да било дейност по определен начин, непременно крайният резултат, ще бъде  отличен. Сигурност  не съществува в живота –  е истината, която трудно различаваме в нашето ежедневие.   Тази житейска истина налага, свикването с мисълта, че всяко решение носи различност и нова ефективност. Винаги обаче в момента, в който стане въпрос – кое е правилно и кое погрешно – ние попадаме в капан. Потребността ни да намираме правилния отговор може до известна степен да е свързана с необходимостта от сигурност. Тя може да е проява на желанието ни да разполовяваме света на крайности – черно или бяло, правилно или погрешно, добро или зло, красиво или грозно. Интелигентните хора обикалят из сивите зони на решенията, но много рядко спират в черната или бялата зона. Склонността на мнозина от нас да бъдат винаги прави, се проявява не само  в  брака, но и в междуличностните взаимоотношения на всички възрастови нива. Обсъжданията между партньорите често се превръщат в състезание , в което единият партньор е прав, а другият никога. Често се чува:  „Винаги смяташ, че ти си правият/ правата..“ или „Никога не признаваш, че може да си сгрешил/а…“ В тези спорове обаче няма прави или виновни партньори.  Всички сме уникални в същността си  и реагираме  от различен ъгъл на случващото се, в живота . Когато единият от спорещите, винаги трябва да е прав, изход от положението е да се прекъсне общуването. Изходът от този капан е да спрем да мислим в категориите – правилно и неправилно. Когато позволим на другия, да бъде различен от нас, ще преодолеем различията, в които неуморно , но безуспешно се стремим да бъдем винаги прави. Всевъзможните схващания за това, кое е правилно или погрешно  объркват живота ни, особено когато се сблъскваме с потребността на друг човек, от неговите собствени „ би трябвало..“. Когато се откажем  от неточните и саморазрушаващи  схващания за правилност и погрешност, ще установим че вземането на решение е въпрос на преценяване. Включително кои последствия бихме  предпочели в  настоящият  момент. Ефективността ни, не се измерва със способността да правим правилен избор. Емоционалното ни състояние след избора, е най – значимият барометър на личната ни цялостност в настоящият момент. Сформирането на нов начин на мислене включва взимане на решения, без да ги делим в категориите правилно и неправилно.    Виктория Викторова