Зимен сън   от Асен Разцветников   Зимна вечер губер бял размята, спи ми, малко зрънце под земята,   спи и слушай, как незнайни хали свирят в мрака с ледени кавали.   Не тъгувай ти за ясно лято, ни за ниви със коси от злато,   не тъгувай, че е заледено твойто стръкче свежо и зелено!   Спи и слушай, спи и чакай в мрака да пристигне с блага вест южняка —   и ще видиш, как ще пръпнат луди пак пчелици, птички, пеперуди,   и ще видиш как на кон от злато пак ще дойде огненото лято.             И зимата    И зимата ще ни затвори скоро.  Ще падне сняг на нашите балкони.  Напразно в пустотата бяла взорът  картините на лятото ще гони.    Тогаз, уединени, ще си спомним  и таз разходка сетна в планината,  това великолепие огромно  от багри и от есенна позлата.    И като гледаме в снега трохите  и стъпките на бедните врабчета,  ще виждаме стената на елите  и на брезите златните кубета.    Мъглите зад прозореца ни зимен  тогаз ще ни напомнят мълчаливи  за въздуха мъглив и сякаш димен  под буките оголени и сиви.    Разравяйки червената жарава,  ще бдим в нощта и паметта огреял,  тоз огън шумата ще възкресява  и стъпките ни шушнещи из нея.    И нищо, че огнището ще стине  и зимата ще ни обгражда пуста,  ще населиме нейните пустини  със наште спомени и наште чувства.    Атанас Далчев