Всичко в живота ни започва още от раждането - шансът да усетиш майчината милувка, докосването на слънчевите лъчи, вдишването на  първата глътка въздух. Създаването на живот може би е нещото, което дава смисъл на „борбата” , която преживяваме всеки ден .. отново и отново с някаква надежда … Тази надежда е „изгубена”  за някои още при раждането им … отваряйки очи широко, всеки от нас би забелязал случващото се – глад, нищета, цинизъм, безочие, а в допълнение – алкохол, наркотици, безразборни сексуални контакти.

Всеки човек се ражда чист, като поредната капка дъжд. Изминавайки пътя си , родителите учат и възпитават децата си. Но какво се случва с децата, когато тяхната главна опора ги изостави и им обърне гръб ?! Отговорът е толкова прост , колкото и въпроса – обръщат се към някой, чието внимание вече е спечелено ( най-често приятели, съученици, съседи, познати ) .В желанието си да запазят новите си „ най-близки” , децата се докосват до наркотици, алкохол, цигари и други опиати. Така започва тяхната  „ разруха” … Несъзнавайки какво се случва с организма им, децата не само вредят на здравето си , а и се пристрастяват. Нехайни, родителите оставят децата си, разчитайки на самоконтрола на отрочетата си …

Написах това „встъпление” , за да се опитам да изкажа възмущението си от нехайството на родителите. Всеки човек има право на живот, никой не се е родил лош, обстоятелствата го правят такъв. Всички знаем колко важна е ролята на родителите  – те са тези , които ни възпитават, учат, дават пример. След като детето започне да посещава детска градина , а по-късно и училище, учителите се превръщат в техни възпитатели. Жалкото е ,че все по – незаинтересовани стават и учителите, и възпитанието , което получава детето е предимно от приятели или интернет. Проблемите с децата са безбройни, но един от най-страшните – това е тенденцията с широкото разпространение на наркотиците. Огромно впечатление ми направи фактът , че сте обърнали внимание на този огромен фактор за подрастващите – техните родители ….

В много от другите държави религията заема една от челните позиции по важност . Играла ролята на крепител и съхранила народа ни , днес тя се е превърнала в отживелица. Поздравявам  както Вас, така и училищата, които извършват дейности по тази кауза. Смятам , че няма нещо толкова добро, колкото възвръщането на вярата и надеждата сред народа. Въпреки многото хуления към църквата , подкупите и циничния живот на някои от църковните служители, вие съумявате да покажете, че все още има нещо добро, че все още има шанс грешките да се поправят. ( което мисля ,че е и вашият скрит подтекст – надявам се да не греша) Много очарование и прилив на добри емоции буди в мен фактът, че толкова много хора, явяващи се като доброволци се „събират” около идеята за превенцията на наркоманиите. Обръщайки внимание на вашите постижения, желая да ви споделя разочарованието си от факта, че не всички общини от нашата родина са така дейни. Аз съм от едно малко градче – Попово, което се намира в североизточна България.  Малък град , но с голямо разпространение на различни видове наркотични вещества ( в най-големи количества – марихуана). За сметка на това – организация за ограничението им – почти никаква . Не знам дали общината ни отбелязва някаква „дейност” , но определено не се забелязва от нас – обикновените граждани.

Знаем ,че всеки човек е изправен пред множество трудности в живота си , често  те се явяват „причина” за голяма чат от грешките, които правим. Ако възприемем приемането на наркотиците като грешка на човечеството , то кои сме ние та да съдим зависимите… Адмирирайки вашето мислене , искам да отбележа колко сте прави относно допуснатите „грешки” в нашето законодателство, които са многобройни. Налагало ми се е често да имам досег до зависими . Голяма чат от тях наистина не се приемат за такива, а дори и да съзнават , че са – не го признават. Лишаването от свобода не решава проблема, а го задълбочава( точно това трябва да съзнае нашето правителство) . Нима зависимите не са хора , като нас ?! Нима нямат право на втори шанс?! Та кои сме ние , за да отнемаме правото им на живот .. Всеки има право на това. В затвора тези хора са обречени да загубят правото си , защото един ден това може да са нашите деца , близки , познати , приятели, родители , та дори и самите ние….

Желая да отбележа мнението си , според което „трябва” да се промени и друг член от закона върху наркотичните вещества и прекурсорите – глава 5 : „Контрол на наркотичните вещества и лекарствените продукти , съдържащи наркотични вещества от списъците по чл. 3, ал. 2 , т. 2 и 3, както и на прекурсорите на наркотичните вещества. „ Раздел 5 – „Документация и отчетност”  чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2003 г. , бр. 79 от 2005 г., бр. 22 от 2010 г.) (1) Министърът на здравеопазването може да издаде заповед за отнемане на лицензията по чл. 32, ал. 1 в следните случаи:

1. при нарушаване изискванията на закона;
2. при неспазване на условията, определени в лицензията;
3. след установяване на неверни данни, посочени при издаването й ;
4. след издаване на заповед по чл. 99 за забрана на дейноси;
5. при повдигане на обвинение за умишлено престъпление от общ характер или влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер срещу физическото лице – едноличен търговец, или срещу отговорното за извършването на дейностите лице по чл. 34;
6. при поискване от друга държава във връзка с молба за правна помощ при разследване, наказателно престъпление или съдебна процедура срещу лицето в чужбина;

(2) Заповед за отнемане на лицензацията се издава  независимо от наложените административни наказания.

(3) След изтичане на една година от отнемането на лицензацията по ал. 1, т. 1 – 4 лицето може да кандидатства отново за получаване на лицензацията по реда на чл. 32а и 33а.

(4) Когато лицата по ал. 1, т. 5 са реабилитирани, те могат да кандидатстват отново за получаване на лицензацията по реда на чл. 32а и 33а.

(5) След прекратяване на наказанието производството по ал. 1, т. 5, както и при отпадане на основание по ал. 1, т. 6 министърът на здравеопазването възстановява по искане на лицето лицензацията по ал. 1

(6) При отнемането на лицензацията по ал. 1 или при изтичането на срока на нейното действие по отношение на складовите наличности се прилага редът по чл. 45

(7) Не се отнема издадена на юридическо лице по чл. 32 ал. 1 лицензация за производство и съхранение , когато възникне основанието по ал. 1 т. 5 . В случай на влязла в сила присъда управителните органи на юридическото лице в 7-дневен срок от уведомяването предприемат действия за смяна на управителя/изпълнителния директор и/или от отговорното за извършването на дейностите лице по чл. 34

(8) Не се отнема лицензацията по чл. 33, ал.1, т.5. Ръководителят на лечебното заведение в 7-дневен срок предприема действия за смяна на ръководителя на аптеката.

Не знам дали аз не съм разбрала нещо, но какъв е смисъла да съществува такъв раздел в нашето законодателство, като след 1 година нарушителите получават отново права за възстановяване на работа. Значи хората могат да си нарушават законите, да си изкарват парите (за сметка на „обикновените” граждани) , да си дадат почивка за една година , а след  това да получат лицензация отново . Не знам дали невежеството ми е в по-големи норми, или се получава един омагьосан кръг. Колко пъти има право да се възстановява лицензацията на такива нарушители след допускане на „малка неволна грешка” в процеса на работа ?! Как може да се връщат правата на хора, които не спазват условията на лицензация …или на тези, които не спазват закона … Моля ако можете да ми обясните, защото това е напълно безсмислено и мисля, че частта за възстановяването на правата на производители на ЛЕКАРСТВА  е създадена в тяхна полза, а не в тази на нас – крайните потребители. Факт е, че при наличие на нередност, тя се отстранява , но не е ли малко крайно ние да страдаме, заради нечии грешки. Тук не става въпрос за афект върху 1, 2 , 3 човека ..

Подкрепям това, което правите и ви благодаря най-сърдечно, че допуснахте да се „докосна” до вашите трудове, че ме направихте по-веща по този проблем. Надявам се , че не съм ви натоварила с написаното , но това е моето мнение по въпроса. Благодаря, че сте отделили част от вашето време, за да прочетете написаното от мен. Силно желая да стават все повече загрижените хора като вас и да си помагаме взаимно и решаването на този проблем, и още много други . В нашата държава съществуват много неразбории, като един проблем се решава със създаването на друг. Ние сме тези, които можем да си помогнем, нека го продължаваме да го правим …