Пораждането на конфликти между подрастващите много често е маркер за дефицит в базисните потребности от споделяне, нарушено доверие, незадоволителна комуникация между юноши и родители и липса на любов. Положителните взаимоотношения между родители и спокойна семейна атмосфера са важни фактори за изграждане на на устойчив модел на поведение с отсъствие на агресия, в подрастващите. Родителските взаимоотношения са първият пример, който оставя трайна възпитателна следа  и сформира здрав модел за общуване при юношите. Родителската любов, когато е изявена под форма на време, отделено от родителите и готовност при необходимост да окажат помощ са стъпки към пълноценно и устойчиво израстване на юношите.Родителската загриженост поражда доверителни отношения между деца и родители и повишава самооценките  им. Недостатъчната родителска подкрепа може да доведе до противоположни ефекти, свързани с импулсивно поведение,занижена самооценка,недобри резултати в училище, слаба социална адаптация,антиобществено поведение, агресия. Подрастващите чувстват липса на родителско внимание,когато родителите продължително пребивават в работата, и често и продължително отсъстват от дома.Необходимо е да изслушват мисли и мнения, които ги вълнуват и проявяват интерес към междуличностните взаимоотношения, които създават в училище. За юношите е необходимо , родителите, да имат  готовност за съпреживяване и разбиране, и способност за изслушване без скептицизъм. Много често родителите прекъсват дискусии с думи: „Ще бъде както казах.Край на разговора…“и изключват следваща възможност за общуване.  В общуването, от изключително важно значение за създаване на хармонични и здрави отношения между родители и подрастващи  са подкрепата, доверието,одобрението, признанието и любовта проявена в думи и жестове. На тази основа може да се развие самостоятелно и зряло поведение, без следи от прояви на  агресивност .    В. Викторова