Из благодарственото слово на Вероника Герин след връчването на Световната журналистическа награда за Свобода на печата CPJ, декември 1995 година.
Колко много сходни неща има между Ирландия от преди 16 години и България сега?! Малки европейски страни като територия, но с будни и революционно настроени народи. С корупция и престъпност по всички етажи на обществото. Убийството на журналистката Вероника Герин от ирландската наркомафия през 1996 година изправи на нокти цялата държавна и правоохранителна машина на Ирландия и в кратки срокове беше прекършена връзката мафия-власт. Трябва ли и в България да се разстреля журналист или висш магистрат, за да се усетят ефективно мерките и тук? Риторичен въпрос!?
По зла ирония на съдбата най-известната криминална репортерка в страната си, Вероника Герин е поръчана и разстреляна от наркомафията на 26 юни, Световния ден за борба с наркоразпространението. Самозабравилият се поръчител, наркобарона Джон Гълиган, може би е искал да подчертае своята недосегаемост и да се подиграе за пореден път с правоохранителните органи на малката британска страна. Вероника пише за престъпността, за корупцията, за злоупотребите в църквата. На страниците на най-тиражния вестник в Ирландия “Sunday Independent”, неделно издание на “Irish Indipendan” тя разкрива на хората неща, за които те нямат никаква представа. Материалите й разказват с имена и факти, че в Ирландия има цяла класа от хора, които си изкарват прехраната от наркотици и други престъпления. Че тези хора са натрупали огромни богатства, за които не са плащали никакви данъци. Хора без явен източник на доходи, които обаче живеят в лукс и се смятат за недосегаеми и, че никой, включително и властите по онова време, не осъзнават колко опасни са станали тези хора.
В продължение на две години Вероника е разследвала престъпниците, като в процеса се натъква на Джон Гилиган, който е изградил много солидна наркоимперия. За 2 години Гилиган е изкарал около 25 милиона английски лири от трафик на канабис. Това е един от най-големите престъпници в държавата. Оглавявал е най-сериозната престъпна групировка по онова време. И в същото време никой не е знаел кой е той. Неговите съседи за него знаят, че той е един почтен собственик на школа по езда в провинцията.
Смелата репортерка достига до жилището в имението му и когато той се появява на вратата го “обстрелва” от упор с куп въпроси за произхода на натрупаните му богатства. “Потресен” от “нахалството й” мафиотския бос не сдържа нервите си и я пребива с юмруци и ритници. Вероника се възстановява в болницата, когато Джон Гълиган й звъни по телефона и в прав текст я заплашва, че ако не престане да се занимава с него ще отвлече 6 годишният й син Кахл и ще го изнасили. Същото ще направи и с нея, като накрая ще я застреля.
Едва свалила патериците смелата репортерка продължава своите разследвания. Подава жалба в съда и за побоя над нея. Междувременно получава и други предупредителни знаци – истрел в прозореца, когато тя, съпругът й Греъм и синът им Кахл са в стаята. После я издебват на входа на жилището и я прострелват в крака.
За да дойде и убийството й на 26 юни 1996 година около обед. Вероника е застигната от двама мотористи на червен светофар в Дъблин. В този момент тя разговаря с майка си по телефона и в мига , в който й казва “Мамо, обичам те”, прозорецът до нея се чупи и возещият се на задната седалка на мотора маскиран килър я застрелва с 6 куршума...На другия ден е трябвало да стартира делото за побоя, който й нанесе Гълиган
Цяла Ирландия е потресена от наглата екзекуция на смелата журналистка. Започват протестни демонстрации. Месец след убийството й властта е още в шок, наистина не знае какво да се прави. После политиците се взимат в ръце и гласуват Закон за облагите от престъпления, веднага след него създават “Бюрото за активи, придобити от престъпления”.
След това за 10 години от престъпниците в Ирландия, от основни фигури, замесени в организираната престъпност, са събрани над 80 милиона евро дължими от данъци, такси, налози – това са пари, които директно са влезли в държавната хазна. Освен това, по процедурите за налагане на обезпечителни мерки, предвидени в Закона за облагите от престъпления, са блокирани активи на стойност над 50 милиона евро. Допълнително в хазната са постъпили 7 милиона от дължими социални осигуровки. Приетият след смъртта на Вероника Герин Закон за облагите от престъпления гарантира анонимността на всички служители на Бюрото, а те имат право да разследват и атакуват в съда всеки, за когото има основателно подозрение, че се занимава с престъпна дейност. И това “основателно подозрение” е достатъчно основание, за да бъде запорирано, а впоследствие и отнето имуществото или конфискувани парите.
Всеки старши полицейски служител формира убеденост, основана на разумно предположение, че дадена жилище или пък офис сграда е добита в резултат на престъпление. Тази убеденост се изгражда въз основа на разследване, което бюрото за активите, придобити от престъпления провежда. Бюрото има достъп, както до цялата публична информация, така и до поверителна информация. Там работят полицаи, митничари, данъчни служители, представители на социалните служби, така че те имат достъп до всякакъв тип секретна информация. Бюрото се занимава с разследване финансовите дела на престъпника, който притежава съответния имот – проверка на банковите му сметки, ако има такива. Възможно е той да има сметки на името на други лица, да използва свои роднини, за да прикрие парите си. Проучва се и криминалното му минало. И тогава се атакуват активите му. Когато съдията е убеден, че предположението е основателно, той издава определение за блокиране на имуществото за 7 години.
Наркобарона Джон Гълиган и физическите екзекутори на Вероника са заловени и осъдени. Изтърпяват доживотните си присъди в ирландски затвори. Примерът и саможертвата на 38 годишната ирландска журналистка Вероника Герин е “вторият глас” на не един и двама от българските й колеги в наши дни. Защото ситуацията в Ирландия от преди 16 години е много сходна с положението в България сега.
Трябва ли наистина български разследващ журналист или магистрат да бъде убит от престъпниците, за да се ускори прилагането на крути законови мерки срещу мафията у нас, която не е само нарко. Тя е и имотна мафия, ДДС мафия, монополна мафия, сутеньорска и така нататък. Не случайно повтаряме риторичния си въпрос.