Барак Обама: Дързостта да се надяваш! В крайна сметка това е най-големият ни дар от Бога, най-силната основа на нацията – вярата в невидяните неща, вярата, че има по-добри дни, които предстоят.

От името на щата, който е кръстопът на нацията – Илинойс, земята на Линкълн, позволете ми да изразя дълбока благодарност за дадената ми привилегия да се обърна към Вас.

Тази вечер е вечер на особена чест за мен, защото нека да погледнем истината в очите,  присъствието ми тук е доста необичайно. Баща ми е бил чуждестранен студент, роден и израснал в малко селце в Кения. Като дете бил овчар, след това ходел на училище с метална чанта. Неговият баща, моят дядо, е бил готвач, прислуга на британците.

Но моят дядо имал по-големи мечти за своя син. След продължителна работа и последователност, баща ми спечелил стипендия да учи на магическото място Америка, което било еталон за свобода и възможност за толкова много дошли преди това. Докато учил тук, баща ми срещнал майка ми. Тя била родена в град в другия край на света – в Канзас. По време на Голямата депресия той работел по петролни сонди и ферми. В деня след Пърл Харбър се записал като доброволец и тръгнал към Европа. Обратно у дома баба ми отглеждала тяхното бебе и ходила на фронтовата линия. След войната те учили в Института за ветерани, получили къща посредством организация, занимаваща се с това, и се преместили на запад в търсене на по-добра възможност.

Те също имали големи мечти за своята дъщеря, нормалната мечта, родена на два континента. Родителите ми не само се радвали на неограничена любов, но и на несекваща вяра във възможностите на американската нация. Те ми дали африканско име – Барак – или “благословен”, вярвайки че в толерантна Америка името не е спирачка за успеха. Представяли си ме да уча в най-добрите училища на земята, въпреки че не били богати, защото в щедра Америка не трябвало да си богат, за да реализираш потенциала си. И двамата сега са покойници. И все пак зная, че ме гледат от небесата с гордост.

Стоя тази вечер тук, благодарен за многоликостта на миналото ми, със съзнанието, че мечтите на родителите ми днес оживяват в лицето на скъпите ми дъщери. Зная, че историята ми е част от голямата американска история, че съм длъжен на всички преди мен и, че няма друга страна по света, в която историята ми би била възможна. Тази вечер сме се събрали, за да потвърдим величието на нацията ни, не заради височината на небостъргачите или силата на войската ни, или размера на икономиката ни. Гордостта ни се основава на много проста предпоставка, съсредоточена в декларация отпреди повече от двеста години:

“Твърдим, че тези истини са очевидни: че всички хора са създадени равни и  са притежавани от техния Създател с определени неотменни права, между които са правото на живот, свобода и преследване на щастие.”

Това е истинското величие на Америка – вярата, вярата в обикновените мечти, малките чудеса, които можем да предадем на децата си, да знаем, че те са нахранени и облечени,  че са в безопасност и ненаранени.

Да знаем, че можем да кажем на глас онова, което мислим.

Да напишем онова, което мислим, без след това да чуем затръшната врата пред себе си.

Да можем да имаме свои идеи и да започнем собствен бизнес, без да даваме подкуп.

Да можем да участваме в политическия живот без опасения за отмъщение.

Да знаем, че гласовете ни по време на избори имат значение.

Тази година на тези избори сме призовани да потвърдим ценностите и поетите ангажименти, да се противопоставим на жестоката реалност и да видим как отговаряме на завещаното от прадедите ни и на обещанието на бъдещите поколения. И, приятели, американци – демократи, републиканци и независими – заявявам тази вечер: имаме още работа за вършене. Повече за работниците, които срещнах в Гейлсбърг, Илинойс, които губят работата си в завода “Мейтаг”, който се изнася в Мексико и сега им се налага да се конкурират със собствените си деца за работа, при която се плаща по седем долара на час. Повече за бащата, който срещнах и който е загубил работата си, и едва скриваше сълзите си, питайки се откъде да намери $4500 месечно за лекарства на болния си син. Повече за младата жена от Ийст Сейнт Луис и хилядите като нея, които имат необходимите оценки и желанието, но нямат финансовите възможности, за да отидат в колеж.

Не ме разбирайте погрешно. Хората, които срещнах в малки и големи градове, по бистра и офис паркинги, не очакват правителството да разреши проблемите им. Те знаят, че трябва да работят усилено, за да продължат и искат да работят усилено. Отидете в бизнес районите около Чикаго и хората ще Ви кажат, че не желаят платените от тях данъци да се дават на организации с идеална цел или на Пентагона. Влезте навътре в града и хората ще Ви кажат, че правителството само не би могло да учи децата им. Те знаят, че родителите трябва да възпитават децата си, че децата не могат да постигнат много, ако завишим очакванията, изключим телевизора и унищожим схващането, че “чернокожо дете с книга в ръка се преструва на бяло”. Няма човек, който да смята, че правителството може да разреши собствените му проблеми. Но дълбоко в себе си те таят чувството, че с промяна в приоритетите, можем да направим така, че всяко дете в Америка да има добър живот, а вратите на възможностите да бъдат отворени за всички. Те знаят, че бихме могли да се справим по-добре. И искат да имат този избор.

И така ние предлагаме този избор. Партията ни избра човек,  който да ни води. Такъв, който въплъщава в себе си най-доброто от страната ни. И този човек е Джон Кери.

Джон Кери разбира идеалите на общността, вярата и службата, защото те определят живота му. От героичната му служба във Виетнам, през годините му като прокурор и лейтенантски губернатор до двадесетте му години като американски сенатор, той е отдал себе си на страната. Много и много пъти го видяхме да прави трудни избори, докато лесните бяха възможни.

Качествата му и постигнатото от него илюстрира най-доброто, което е в нас. Кери вярва в една Америка, в която усилната работа е възнаградена, така че вместо предложения за данъчни облекчения за компании, изнасящи работни места в чужбина, той предлага такива за компании, създаващи работа тук у дома.

Джон Кери вярва в една Америка, в която всички американци могат да си позволят същото здравеопазване, което могат да си позволят и политиците от Вашингтон.

Джон Кери вярва в енергийната независимост, така че да можем да задържаме приходите от нефтените си компании или да саботираме чуждите петролни полета.

И Джон Кери вярва, че в този опасен свят, войната понякога е единствената възможност, но на войната не бива да се гледа като на първа възможност.

Знаете ли, ако се върна малко назад, мога да Ви разкажа за един млад мъж с име Шамус, когото срещнах в Ийст Молайн, Илинойс. Бе симпатично дете, с чисти очи и непринудена усмивка. Каза ми, че се е включил в пехотата и следващата седмица заминава за Ирак. Докато го слушах да ми разказва защо се е включил и за пълната си вяра в страната ни и лидерите й, за отдаването си на дълг и служба, си помислих, че този млад мъж се надява във всичко това, в което сме се надявали и ние като деца.

Но след това се запитах: служим ли ние на Шамус, както ни служи той? Помислих за повечето от 900-те служещи мъже и жени, синове и дъщери, съпрузи и съпруги, приятели и съседи, които няма да се върнат по родните си места. Помислих си за семействата, които срещнах и, които се бореха да оцелеят без доходите на загиналия или онези, при които обичаният човек се бе завърнал, но без крайник или изпаднал в депресия, но който въпреки това не се ползва от дългосрочни социални помощи, защото е запасен войник. Когато изпращаме младите си мъже и жени по един нараняващ път, имаме сериозното задължение не да съобщаваме броя им или да засенчваме истината за това колко точно тръгват, а да се грижим за семействата им, докато те са там и за тях, когато се върнат у дома и никога вече да не влизаме във война, без да сме сигурни, че разполагаме с достатъчно войски, с които да спечелим войната, да подсигурим мир и да спечелим уважението на света.

Нека да бъда ясен. Ние имаме реални врагове по света. Тези врагове трябва да бъдат намерени, да бъдат преследвани и да бъдат победени. И точно както лейтенант Кери не се поколеба да рискува живота си, за да защити мъжете, които му служиха във Виетнам, президентът Кери няма и за момент да се поколебае да използва военната ни сила, за да опази Америка сигурна и безопасна.

Джон Кери вярва в Америка и знае, че не  е достатъчно само някои от нас да просперират, защото освен известния ни индивидуализъм, в американската сега има още една съставка – вярата, вярата, че всички сме едно общо цяло.

Ако има дете в южната част на Чикаго, което не може да чете, това ме интересува, дори ако не е моето дете.

Ако някъде има възрастен човек, който не може да плати за лекарствата от рецептата си и трябва да избира между медикамента и наема, това прави моя живот по-беден, дори ако това не е моята баба.

Ако има американец от арабски произход, който е арестуван и не може да си позволи адвокат, това заплашва моите граждански свободи.

Тази фундаментална вяра – аз съм пазител на моя брат, аз съм пазител на моята сестра – ще направи моята страна работеща. Това е, което ми позволява да преследвам личните си мечти и ни позволява да действаме като едно общо семейство. Не много, а едно.

И дори ето сега докато говоря, има такива, които се опитват да се отделят и да въртят педалите на политиката. Е, тази вечер мога да им кажа, няма либерална и консервативна Америка, има Съединени американски щати. Няма бяла и черна Америка, Латино и Азиатска Америка, има Съединени американски щати. Големите специалисти разделят страната ни на червени и сини щати, червени за републиканците и сини за демократите, но имаме новина за тях. Ние боготворим един внушителен Бог в сините щати и не харесваме федерални агенти, отнемащи свободите ни в червените щати. Тренираме на професионалната лига в сините щати и имаме приятели в червените. Има патриоти, които се противопоставят на войната в Ирак и патриоти, които я поддържат. Ние сме един човек, всички ние полагаме клетва за вярност пред райетата и звездите, всички ние защитаваме Съединените американски щати.

В крайна сметка това е, заради което са изборите. Ние участваме или в политика на цинизма или в политика на надеждата? Джон Кери ни призовава да се надяваме. Не говоря за сляп оптимизъм, за това, че безработицата би могла да изчезне, ако просто не говорим за нея или за това, че кризата в здравеопазването ще се разреши от само себе си, ако просто я игнорираме. Не. Говоря за нещо много по-съществено.

Това е надеждата на робите, насядали в кръг около огъня и пеещи песни за свободата:

- надеждата на имигрантите, тръгнали към далечни брегове,

- надеждата на младия военноморски лейтенант,

- надеждата на сина на собственика на  мелницата, който се осмелява да отстоява странностите си,

- надеждата на слабо дете със смешно име, което вярва, че в Америка има място и за него.

Дързостта да се надяваш!

В крайна сметка това е най-големият ни дар от Бога, най-силната основа на нацията – вярата в невидяните неща, вярата, че има по-добри дни, които предстоят.

Вярвам, че бихме могли да дадем на средната класа глътка въздух и да подсигурим работещите семейства с възможност.

Вярвам, че можем да подсигурим работа на безработните, дом на бездомните и да превъзпитаме младите в големите градове на Америка за “не” на насилието и отчаянието.

Вярвам, че след като сме на кръстопътя на историята, можем да направим правилните избори и да посрещнем предизвикателствата, които ни очакват, Америка!

Тази вечер, ако вие чувствате същия заряд у себе си, както аз, същата неотложност в онова, което трябва да се направи, както аз, тогава без съмнение в цялата страна – от Флорида до Орегон, от Вашингтон до Маями – през ноември хората ще се надигнат и Джон Кери ще бъде избран за президент, а Джон Едуардс за вицепрезидент и страната ще преразгледа обещанието си и след дългата политическа тъмнина, ще настъпи светъл ден. Благодаря Ви и Бог да Ви благослови!

Превод: Илия Петров

http://argumenti-bg.com/3390/darzostta-da-se-nadyavash/

Речта е от 2004 година!

Наистина велика, трогателна, възхитителна и възторжена реч, която дава надежда на всеки. Надежда, вяра и гордост!

Така трябва да говори истинския политик и водач.

И така да работи.