Не знам как да започна.За това ще ви разкажа една приказка.Тя не е като всички други,не е за красива принцеса,нито за това как доброто винаги възтържествува.Това е приказка за един смел рицар,който плати с живота си в името на доброто и справедливостта.Имало едно време едно момче. То живеело в село ,близо до моя град.Жителите на селото се събуждали всеки ден със страх,защото „царят” бил жесток и безмилостен.Момчето всеки ден копнеело да промени нещо. Искало му се да се събуди поне една сутрин без страх от започването на новия ден. Времето си минавало и един ден младежът не издържал на напрежението и отвърнал на обидите на „царските роднини” . Надвечер момчето трябвало да разходи своето животинче. Подсвирквало си весело по пътя,прибирайки се към вкъщи. „Царят” го видял и устата му се извила в грозна,страшна усмивка. “Придворните” му се качили на каляската и дръпнали силно юздите. Чул се само вик „СПРИ,МОЛЯ ТЕ!” , силен тропот,писък ,рев и дълга кървава пътека останала по пътя. Бащата на момчето пребледнял като платно и паднал на колене ... Сутринта осъмнала ,окъпана в кръв и сълзи ...
Аз съм Кристиана,на 17 години от град Пловдив.Гореспоменатото селце е с.Катуница,а младото момче е покойният Ангел. За някой познат,приятел съученик... нечий син,внук ... Една от многобройните жертви на безпричинната жестокост на „съжителите” ни от ромски произход. Страх ме е. Никоа не съм мислиша,че ще го призная пред толкова много хора ,но ме е страх. Всяка сутрин, когато отворя очи ,знам че ще ми се наложи да изляза от входната врата и да се сблъскам отново с жестоката реалност. Всяка сутрин се чудя дали някъде под небето на красивата ни България не лежи поредната жертва на българските цигани. Момче,момиче или възрастен човек,за който няма да има „утре”. Всяка вечер благодаря на Господ ,че ме пази и закриля и отново съм успяла да се прибера жива. Страх ме е не само за мен .. страх ме е за моите близки,роднини,приятели... всеки път когато те излизат на улицата не знам дали ще се приберат. Не става дума само за убийства. Всеки ден слушам как някъде из България цигани са пребили,обрали,наранили или насилили някой български гражданин. Всяка вечер гледам новините и чувам поредица от ужасни,страшни неща,които се случват в България . На края на всяка емисия седя,гледайки телевизора с пълни със сълзи очи и пожеланието на журналистите „И ЛЕКА вечер” канти в главата ми .
И днес си казвам „ СТИГА ! „ . Не издържам вече. Не искам да живея в страх,не искам повече да слушам и виждам колко болка и мъка има по света. Но има ли кой да ме чуе? Има ли кой да ми помогне? Кой да спре цялата тази болка? Сама съм безсилна. Както е казал народът „една птичка пролет не прави” . Какво мога да направя аз – едно 17-годишно момиче само срещу целия жесток свят. Безсилна съм. Ако имаше как ,ако имаше дори един начин , бих взела цялата болка по света,цялата мъка,цялото зло... и бих ги изаключила някъде,където никой никога няма да ги открие. Но това не са приказките,които майка ми ми четеше като дете. Не мога просто да махна с ръка и да възтържествува правдата и добротата. Не. Помня как като малка ме плашеха с Баба Яга,Торбалан,Кумчо Вълчо .. как с децата играехме по цели нощи пред блока и се смяхме. Сега чувам по улиците майките да казват на децата си „не прави това,или ще дойдат циганите да те откраднат” . Вечер,прибирайки се от училище виждам улиците някак глухи и пусти – не чувам детски викове и смях,не виждам щастниви усмивки. Какво стана? Защо се получава така? Нима ромското население е по-страшно от всички митични същества ,които някога ни плашеха? Да – това е горчивата реалност. Тези персонажи всяват страх не само у децата,но и у всеки един от нас. Говорим за свобода на словото ... говорим за едина СВОБОДНА България. Тук аз казвам НЕ! Ние сме роби на страха си. Никой няма право да отнема спокойствието ни. Не можем да живеем в страх до края на дните си. Аз съм момиче ... след години ще стана жена. Искам да споделя,че изтръпвам при мисълта,че моите деца ще живеят в България. Обзема ме тъга като си помисля,че те никога няма да имат детството,което имах аз,защото ще ме е страх да ги пусна да си играят пред блока,знаейки ,че там някъде може да попаднат на циганин,който да им причини нещо .
В някои моменти имам чувството,че до някъде разбирам моите прадеди ,които са живели по времето на османското владичество. Тук,в моята родина,в нашата България един народ ,без култура и собсвена държава , безчинства безнаказано всеки Божи ден.
Не искам повече да ме е страх. Но не знам какво мога да направя. Това,което мога да използвам е единствено силата на словото. Българи,призовавам ви да вдигнете високо глави и да се борим заедно за по-добро бъдеще за децата ви ,за България,за нас . Нека най-после света чуе нашия глас. Нека намерим справедливо решение на проблема . Нека се обединим в една кауза ,засягаща всеки от нас лично.
Обратно към приказката. Нашият рицар в блестящи дуспехи не е единствения, дал живота си в опит да възтържествува доброто и да върне усмивките на цял един народ. А и колко много други невинни хора има,чиито животи са били отнети без причина от циганските мародери. Колко български момичета са били насилвани или жертви на гавра от страна на тези ... ... ... извинявам се ,но АЗ не мога да ги нарека хора. Не мога да завърша приказката си с „И заживели щастливо до края на дните си”,колкото и да ми се иска. Такъв е истинският живот – суров,горчив,безмилостен,давещ се в солените сълзи на десетки хиляди семейства,загубили свой близки. Отправям последен призив към всички вас,които четете това в момента: Помогнете ми , Българи! Помогнете да направим България приятна за живеене,без страх дали ще има „утре” и какво ни очаква,излезем ли от вкъщи. Помогнете ми - нека всички заедно направим нещо значимо за нас самите – за цял един народ!!!!
Дано някога в бъдещето да мога да се усмихна,вървейки без страх по улиците на Пловдив и да си кажа на ум „Успях да постигна нещо значимо.. не за самата мен – за всички нас! И всички ще заживеят щастливо до края на дните си. Успях да напиша моята приказка,благодарение на единноста на българския народ! „

Почивай в мир , Ангел! Както и всички други,загубили живота си като жертви на коравосърдечните ромски групи! Знам,че сега сте на едно по-добро място. Някъде ,където няма страх,болка или мъка !!!