Онзи ден си говорих с баща ми и си позволих да разкритикувам няколко негови характерни черти, които се отнасят за моето възпитание преди 7-8 години. Казах му, че никога не бих позволил на детето ми, преди определена възраст, дори да припари до дискотеки и други съмнителни места. Не бих му позволил и да гледа тези безкрайни реалити простотии по националните телевизии.
Не си спомням как продължи занапред разговорът, но на следващия ден, както си работех, прочетох, че 13-годишно момче от Козлодуй се е самоубило. Поредният тъжен инцидент с деца, рекох си аз. Чак след това очите ми се спряха на абзаца, в който ставаше дума как малчуганът всъщност е имитирал изпитание от популярното шоу „Страх”. Не ме разбирайте погрешно. Сигурен съм, че това предаване е страхотно и прочие, няма как да знам, чувал съм, че там ядат животни и такива неща. Явно, обаче, участниците трябва да се колят и бесят, за да стигнат до наградата. Така ги е разбрал невинният Мартин.
Тези неща – с промиването на мозъка и темподобни истории не ги разбирам, а и това звучи като невероятно клише. Фактът обаче е, че за тези така наречени инциденти никога няма виновник. Кой крив, кой прав – не е ясно.
Телевизията никога не би рискувала да загуби рейтинга си и естествено излиза с официално постановление, изказващо съболезнования. Какви съболезнования може да има, когато е изгубен човешки живот.
Колеги, всъщност няма да ви наричам така, аз не ви чувствам като такива. Ако аз имам дори и косвена вина за детска смърт, ще се затрия в дън земя и няма да се покажа повече оттам. А другите хора какво всъщност правят. Гледат тези така наречени реалитита, умират духовно и впоследствие атрофират като стари дънери – твърде заети, за да видят, че невръстните малчугани също вървят по техните стъпки, но при тях това е с много по-тежки последици.
Откъде тръгна всичко? От Америка, разбира се, ще кажете. И ще сте прави. Там е зародишът на това зло под слънцето. Не искам да хуля американците, че са тъп народ или че са капиталисти, или че нямат никакъв морал. Знаете, че тези неща не съм ги измислил аз. Друг въпрос имам, за съжаление няма към кой да го отправя. Защо никога не съм чувал понятието духовна криза. Има финансова, икономическа, зърнена, петролна и каква ли още не. По цял ден слушаме за това. А къде отиде кризата на морала? В училищата е пълен разврат, телевизиите ни карат да се самоубиваме, забавленията ни убиват. Защо копираме този отвратителен американски модел на вечен присмех и подигравки с хората. Защо ако мазния Дейвид Хаселхоф или който и да е друг, подиграва кандидатите от тамошния „Мюзик айдъл”, това трябва да се случва тук. Някак си не мога да си представя да гледам и да слушам отвсякъде как Фънки и Мария си правят гаргара с психично болни кандидати. И това ли са всички, които се явяват на кастинга изобщо. Видяхме луди, неспособни, ужасно лоши певци и какво ли още не. Вие не ме познавате, но това е все едно аз да се явя на състезание по вдигане на тежести. Но не това е важното. Освен зле подбраните кандидати и ужасното отношение на тези ХОРА, които се явяват жури, телевизията ни се подиграва в лицето, като нарочно ни пускат едни и същи сценки, нямащи нищо общо с музика. Това ли е идеята на шоуто? Силно се съмнявам по време на кастингите да няма и стойностни кандидати, за които обаче ние няма как да разберем.
Лирическото ми отклонение е по-скоро плод на занижените обществени ценности, които стават все по-ясни с всеки изминал ден. Положението не върви на добре и светът не се оправя по никакъв начин. Пълнят ни главите с безбожно глупави и упадъчни предавания – пускат ни чалгии от колите със спуснати стъкла и надут бас, развитието на способните се замразява още в зародиш.
Мечтата на гъзарите е обувки „Адидас”, БМВ, мезонет и много пари, изскачащи от панталоните. Да, знам това звучи жалко, но още по-жалко е, че вместо да се възприема с насмешка и смях, това се превръща във фикс идея, която много млади хора целят. Целят да бъдат ВИП. Или поне така си мисля. Дано не е късно да се направи нещо за подрастващите. Не мога да хвърля вината върху родителите, тъй като предполагам, че всеки сам си знае кое е най-добре. Дано просто, когато хората ме чуят, да се замислят какво се случва около нас. И без това ни е останал половин живот, дано да не пропилеем бездушно и другата половина.
