Интервю на Заприн Караминов с Веселина Божилова, председател на сдружение "Майки срещу дрогата"
Г-жо Божилова, от чисто морална гледна точка как ще коментирате присъдата на сочения за един от най-големите наркобосове Димитър Желязков- Очите, който се оказа, че за цялата си престъпна дейност ще лежи в затвора най-много една година?
В Протестното писмо, което изразява позицията на членове и съмишленици на десетина граждански сдружения и родителски организации от над 20 града в страната, много конкретно коментирахме присъдата като „ неуместна и неадекватна”. Към тази позиция се присъединяват нови и нови хора, но очевидно страхът от престъпността е толкова голям, че мнозина просто преживяват, без да посмеят да изразят мислите и чувствата си. И точно в момента, когато правосъдието трябваше ясно да каже : „ престъпникът ще бъде наказан, интересите на обществото са защитени”, се случи точно обратното. Посланието е : „ Нищо особено не се е случило.” Не мисля така. Стотици семейства в този район от години живеят в абсурдна трагедия, някои погребаха децата си. За тях целият свят се е свършил. Мисля, че присъдата ще издържи на чисто юридическия контрол, но на моралния се проваля изцяло. Хората са излъгани. Разочаровани. Ядосани. Обезверени. За пореден път изоставени от държавата. Тази присъда просто не е справедлива.
Абсурдното споразумение между прокуратурата и съда обаче включва и няколко не споменати до вчера факти. Например, от и така леката присъда на Очите ще му приспаднат времето от задържанията по другите му дела- за отвличане, побой, изнасилване, кража на автомобили и хулиганство? Ако той работи в затвора, още една година може да отпадне. Така излиза, че той до няколко месеца може да е на свобода...
Да, тази „ новост” допълнително ни изненада, макар че можеше да се очаква нещо такова.. Впрочем информацията на сдружението от родители от Черноморието сочи, че криза в снабдяването с наркотици е имало само десетина дни след задържането на бандата. Така че със сигурност може да се предвидят катаклизми при толкова скорошно завръщане на „ титуляра”. В порядъка на мислите относно засегнатите, обаче, това звучи вече наистина като подигравка.
Нормално ли ви се струва за притежание на една цигара марихуана на един тийнейджър да му се разбие живота с присъда от по една-две години, а такъв престъпник като Очите да търка наровете броени месеци?
Разбира се, че не ми се струва нормално. Тезата с „ едната цигара марихуана” обаче не издържа, за толкова съдът не праща в затвора- налага глоба или пробация или изобщо прекратява делото. По- типичен е случаят със зависим, който веднъж е бил заловен. Приемаме, че първата му присъда е била лека, не ефективна. Лечението на зависимите обаче у нас е на такова първобитно ниво, че по-вероятно след това първо залавяне е зависимият да продължи да си се друса необезпокояван. Той най-често и не знае къде да потърси помощ, а и всеки запознат със зависимостите е наясно колко условно понятие е „ личната мотивация за лечение”. Преди две години Националното обединение на родители анти дрога инициира предложение в Парламента, внесено от 14 депутати, с което бе направен опит за промяна на НК в онази му част, в която ставаше дума точно за хора, зависими от наркотици, а не дилъри – това не е трудно да се установи. Ние предложихме да бъде налагано лечение на задържаните – с прецизирането на състоянието на човека и съответно насочването му към програми от различен тип. Това го има в европейското законодателство, но у нас не бе прието. Нито пък държавата се сети да направи нещо за създаването на достъпни места за лечение. Нищо. При това положение натежава вероятността един зависим, заловен един път, да бъде заловен и втори път. При него нищо не се е променило, освен че ежедневната му доза става по- голяма, но за закона той вече е осъждан и втората му присъда като нищо може да е по-голяма от наказанието, наложено на Митьо Очите. Защото вече се води рецидивист. А че този „ рецидивист” би могъл да бъде изпратен на лечение и там да получи шанса да се отърве от причината за престъплението си, никой изобщо и не помисля. Тук е голямата несправедливост и това са по- честите случаи, които можем да сравняваме.
Какво, според вас, е адекватното наказание за Димитър Желязков?
Има закон, има предвиден срок – от- до. Поне да бяха му наложили максималния срок, а не под минимума. Знам случай, в който младеж влезе в затвора с присъда от 10 години заради пет дози за лична употреба. За да се яви на делото, излезе от болница, в която беше постъпил да се лекува. За него законът беше крайно строг и недвусмислен. За Димитър Желязков обаче законът се оказа просто прекалено поливариантен. Иначе моралната присъда за толкова много съсипани съдби е най- тежката.. Сигурно за родителите на децата, починали от наркотици в Бургаско, и доживотен е малко. Иначе казано, на мен ми писна да слушам обяснения, че, виждате ли, наркоманите са толкова лесни за доказване пред съда, защото дозичката им е в джоба и ето ти веществените доказателства, а дилърите са много сложни, защото не си носели дозите. Това може и да е така, но да намерят начин, а не да оправдават „ изместеното правосъдие”.
При положение, че бургаските магистрати се оправдаха за смешната присъда със сключеното споразумение, нужна ли е промяна на действащия НПК, за да се избегнат за в бъдеще подобни нонсенси?
Съдебни споразумения се правят в развитите страни, това е нова практика за нас. Не искам да я отричам, но това, което не ми стана ясно, а и на останалите също, е кое точно бе предмет на сделката. Примерно правиш споразумение с втория човек в групата да свидетелства срещу първия,за което вторият получава по-лека присъда. Но когато първият си признава, че е първи, какво по-точно се търгува в тая сделка? Хората си задават тези въпроси и не могат да си отговорят. Слушахме как подобно признание е безпрецедентно в новата ни история, но кое по- точно ги учудва? Че Митьо Очите е честен или че внезапно се е оказал Първи, при положение, че и бабичките по морето го знаят от седем години...?! Оправдаха се и със забавянето на делата, един вид – радвайте се, че ще лежи веднага, макар и малко, а не някога си, пък макар и колкото трябва. Ами голяма радост ни обхвана, само дето странно звучи една слабост да се оправдава с друга слабост. Относно конкретния ви въпрос – правете споразумения, но не търгувайте интересите на обществото, това мисля. Предлагаме и съкратеното съдебно следствие, което също предвижда присъда под минимума, да не се прилага в подобни тежки дела, трябва все пак да има някаква граница. Пловдивският съд например не го приема във всички случаи, значи всичко опира до избора на конкретния съд.
Така обговаряното ни членство в ЕС не ни донесе европейско правораздаване. Такава договорка няма как да мине пред европейски съд?!
Не съм наивна, правосъдие и справедливост далеч не са идентични понятия. Не съм и юрист, за да ви отговоря. Но си мисля, че и по-развити държави от нашата имат подобни прецеденти, как иначе О Джей Симпсън бе обявен за невинен в Америка? Само че ние сме в България, престъплението е извършено тук, жертвите са тук, съдът също е тук, така че това ни интересува. Пък и няма как членството в ЕС да ни е донесло европейско правораздаване, точно това е едната от сферите, които, според ЕС, ние трябва да коригираме. Очевидно има още много да се желае.
Смятате ли, като гражданско сдружение, да предприемете някакви мерки срещу тази въпиюща несправедливост. Само след няколко месеца Очите отново ще оглави бандата си и децата ни отново ще измират от отровата му.
Ние ясно заявихме позицията си и това не е малко в условията на тотално обезверяване и страх от престъпността. Писмото е подписано от десетина сдружения, хората, заявили волята си, са от над 20 града в страната. Нека Те знаят, че Ние знаем какво се върши. И няма да стоим безучастни. Тази страна наистина ще тръгне да се променя, когато се появи истинско гражданско общество. В случая, с всичките му рискове и тежести, в конкретния казус, ние заявяваме наличието на гражданско общество. В мрежата прочетох доста коментари на анонимни потребители, някои от които бяха съвсем конкретно заплашителни и направо кървави. Ясно е какво мисли и обществото, не само родителите. Ние се опитваме по демократичен начин да протестираме. Дано само не ни сметнат за прекалено наивни.
Каква тук е ролята на президента Георги Първанов, трябва ли по някакъв начин държавният глава да вземе отношение по проблема?
Ами след като организираната престъпност в последния доклад на ЕК е посочена като един от двата основни нерешени проблема на държавата и след като президентът е начело на тази държава, той би трябвало да заеме позиция, но нека не забравяме, че съдът у нас е независима институция и така трябва да бъде. Нещата са много сложни и много объркани, а присъдата, която коментираме, е само една малка част от айсберга, която се показа пред обществото. Да не забравяме все пак, че това дело завърши с присъда, за разлика от толкова други, не по- малко коментирани. За съжаление, основните жертви на тази ситуация са децата. Публични са данните, че най-голяма печалба в българската организирана престъпност идва от проституция и наркотици. Всяка „мафия” си има характерни особености, китайската печели от трафик на хора, японската- от рекет и т.н. Е, и двата канала на българската „мафия” разчитат изцяло на децата на България, това е очевидно. Нас ни канят на разговори в различни училища, домове. Горчи, но обикновено се обръщаме към децата още в началото с думите :” Освен вашите родители и учители, никой друг в тази държава не дава пет пари за вас, по- добре е да го осъзнаете отсега, за да се пазите..” Звучи ужасно, на практика казваме на децата, че никой не ги обича,че възрастните им мислят злото, но не е ли точно така? В бурните месеци на 90-та отначало се говореше най-много за децата, а сега, 18 години по-късно точно те станаха жертва. Прекалено много хора печелят от тях и то – както виждаме – съвсем безнаказано.
