БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди 
език на мъки, стонове вековни, 
език на тая, дето ни роди 
за радост не - за ядове отровни. 
Език прекрасен, кой те не руга 
и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега 
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ 
се крий в речта ти гъвкава, звънлива - 
от руйни тонове какъв разкош, 
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор, 
охулен, опетнен със думи кални: 
и чуждите, и нашите, във хор, 
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб 
създаньята на творческата мисъл! 
И не за песен геният ти слеп - 
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света! 
Си туй ругателство ужасно, модно, 
си тоя отзив, низка клевета, 
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам 
и той ще стане мойто вдъхновенье, 
и в светли звукове ще те предам 
на бъдещото бодро поколенье; 
ох, аз ще те обриша от калта 
и в твоя чистий бляск ще те покажа, 
и с удара на твойта красота 
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883


www.tinyurl.com/y7kzy9l7