Отвънка ухае на люляк, 
отвънка е синьо небе. 
Приятелю, птиците чу ли? 
Отвънка е пролет! Здравей! 

Дори през бензинните пари, 
през пласт от стоманни ята 
тя иде. Вратите разтваряй 
и бодър срещни пролетта. 

Тя иде с реките, които 
събират сребристия сняг, 
тя идва със бой канонаден, 
разбива простора мъглив. 

Тя пита: "Стоиш ли на поста? 
Не клюмна ли вече глава?" 
И после те грабва и носи 
на своите светли крила. 

В очите ти пламват пожари, 
кръвта ти немирно шуми. 
Пред тебе светът се разтваря, 
разтварят се слънчеви дни. 

Ти имаш любима? – Обичай! 
Ти вярваш в живота? – Добре! 
Подай си ръката челична - 
отвънка е пролет! Здравей!

Никола Вапцаров