Марсел Пруст

Мъдростта е крайната цел на нашия жизнен път. Тя е най – дълбоката степен на знание, прозрение и разбиране. Позволява да се обхванат в глобален аспект животът, с предназначението и уроците, които усвояваме.

Когато всеки един от нас намери своята мъдрост, животът ни придобива озарение.

Мъдростта не е еквивалент на интелигентност. Тя няма нищо общо с коефицента на интелигентност, нито с успеха в училище.

Определено тя е най – високото стъпало на емоционална, духовна и умствена еволюция, където интуицията се цени, колкото информация, желанието е равностойно на възможностите, а вдъхновението се уеднаквява със знанията.

Мъдростта е навсякъде, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието. Личните житейски уроци застилат най – прекият път към мъдростта.

Усвояването на всекидневни житейски уроци в определен момент, ще ни отведат до единение, с онова което Емерсън нарича „ Свръхдуша“, а Карл Юнг – „Колективно подсъзнание“.

Тя много прилича на любовта – колкото повече раздаваме, толкова повече тя се завръща обратно при нас.

Всеки момент, в който споделяме нашата мъдрост, ние събираме  от нейните частици – сила .

Великите мъдреци щедро са раздавали на хората  опит и знание,  за да ги подпомогнат в тяхното духовна израстване.

Хората, които олицетворяват мъдрост, не срещаме често в ежедневието ни.  При подобни срещи, е добре да се вгледаме по – дълбоко в личността, за да различим в кое отношение искаме да ѝ подражаваме.

Винаги когато, се вгледаме в широката рамка на живота, когато се дистанцираме, за да разберем какво точно става извън дадена конкретна ситуация, ние събираме частици мъдрост в себе си.

Откриването на вътрешната мъдрост и изкачването на най – високото стъпало в духовното ни развитие, безспорно е един от главните уроци в един човешки живот.

Виктория Викторова