На Велики четвъртък се припомня Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина, предателството на Юда, съдът на Пилат Понтийски над Исус, неговата смърт и погребение. Затова четвъртък вечер се служи утренята на Велики Петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
Според народните обичаи, на този ден рано сутрин се боядисват великденските яйца. Традицията позволява, освен на Велики четвъртък, обредните яйца да се приготвят и на Велика събота. Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази, за да носи късмет.
Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден. На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.
Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. След 12.00 часа в събота, когато настъпи Великден, вярващите се чукат с яйца и се поздравяват с фразата "Христос Воскресе!", на което се отговаря с "Во истина воскресе!".