Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02 11:29 - Детска безопасност и училището
Автор: drlubenova Категория: Други   
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове:
0



 image

дата: 26.09.


 

Насилието над деца в училището е на второ място след домашното насилие, всеки трети ученик е бил жертва на насилие или престъпно посегателство, от свои съученици или външни лица.

Най-чести жертви на агресията в училище са децата от 7 до 14 г.възраст. На практика няма ученици, които да са застраховани от това, да не станат жертва на агресивно поведение, били те момчета или момичета.
Насилието в училище бива физическо и психическо. То се изразява в побой, удряне, блъскане, ритане, събаряне на земята, изнудване за пари, обиди, измисляне на прякори и поставяне на етикети, подигравки, заставяне детето да извършва обидни за него неща, заплахи и закани, кражба на пари, вещи и мобилни телефони. Психическото насилие преобладава при децата от 7-14 г. възраст, а физическото при децата от 14–18 г. възраст.

Насилието обикновенно се осъществява от по-голями ученици над по-малки или над физически по слабите и притеснителни от другите даца. Насилниците могат да бъдат отделни ученици или група, която най-често си има и свой „тартор„. Те могат да бъдат, както момчета така и момичета. В последните години насилието сред девойките тревожно е нараснало и то в никак не леки форми.
Често срещано е насилието над деца с някакъв отличителен белег – нисък ръст, наднорменно тегло, късогледство, щръкнали уши, криви зъби или някакви други физически особености. Новопристигналите ученици или ”различните” деца, които по една или друга причина не се вписват в общоприетите от класа норми на неформално поведение или обличане, също са чест обект на насилие.
 Всичките тези актове на насилие представляват по същество противообществени прояви или престъпления.

Причините за детската агресия в училище са много и разлини. Най–често това са: негативното влияние идващо от семейството, медиите и интернет, психичното и социалното развитие на детето, училищната среда, социално-икономическите фактори и приятелското обкръжение.

Това, което трябва да знаят нашите деца, е че има начин как да се предпазват от агресията в училище и останат в безопасност.

Детето ни може да остане в безопасност, ако знае, че за всеки акт на насилие от страна на други ученици или външни лица трябва да съобщи незабавно на някой в който има най-голямо доверие, добито от прякото общуване с въпросния човек. Това може да бъде класния ръководител или друг учител, директора, педагогическия съветник или училищен психолог, медицинския специалист в училище, охранителя или някой полицейски служител, когото детето познава. Може да позвъни директно в полицията, от където ще изпратят незабавно специализиран служител за работа с деца, който да провери случая.
Уведомяването на нас родителите трябва да е задължително!
Внимание! Всяко премълчавене на проявено насилие, поради страх или неудобство в детето ни, ще задълбочи проблема. Възможно е да се стигне до много тежки и извратени форми на насилие с трайни поражения в психологически план. Насилниците няма да престанат, докато не бъдат взети мерки срещу тях. В противен случай много вероятно е детето да  се превърне в „дежурна„ тяхна жертва, системно тормозена и малтретирана.
За разлика от уличното насилие, където извършителите често са неизвестни и трябва да се установят, при училищното насилие, извършителите са известни и лесно могат да се вземат мерки срещу тях по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни или Наказателния кодекс.

Има голяма вероятност детето ни да остане в безопасност, ако се придържа към следния модел на поведение, усвоен с наша родителска помощ.

  • да си отговори на въпроса „защо точно мене”? С какво евентуално провокира такова поведение спрямо себе си - облекло, държание, физически недостатък, външен вид, изразяване на мнение или идеи, отличен успех, несподеляне „общите” нагласи на класа и т.н.
  • Да прецени до къде може да стигне отделния насилник. Дали ще отправя само обиди и заплахи или ще стигне до физическо насилие.
  • Да прецени, кой е подстрекателят /тарторът/, ако насилниците са група. Обикновенно в групата се подръжава на тартора, често без да се влагат по- дълбоки мотиви. Тези деца по-лесно ще се откажат от агресивното си поведение след проведен разговор с тях и може да се стигне до изолация на подстрекателя.
  • Да не се опитва да се промени, само защото не е харесвано от останалите, излишно е да се комплексира от външния си вид, всички хора имат недостатъци. Решението на проблема е другаде.
  • Да заеме твърда позиция срещу насилниците си с ясното съзнание, че никой няма право да се държи така с него и има кой да му помогне.
  • При отправяне на обиди или закани да се отдалечи, без да отвръща със същото, да дава вид, че не се вълнува от това.
  • При невъзможност да се отдалечи, да не отговаря с обиди. Да демонстрира спокойствие и отговаря категорично с изразите – „Добре щом така мислите”, ”Аз не мисля така”, ”Няма да стане това”, ”Това не е проблем за мене”, ”Не се притеснявам”, „Това няма да остане тайна между нас". Нека демонстрира психологическо превъзходство над насилниците си, те не трябва да остават с впечатлението, че е „идеалната„ жертва, която само ще мълчи и се страхува.
  • Да не проявява външни признаци на страх - да гледа насилника си право в очите, без да свежда глава. Това ще го озадачи.
  • Да има ясното съзнание, че извършващ насилие, самият насилник също изпитва страх, защото е неуверен в това, че е по-силния в конкретната ситуация и има нужното превъзходство, било то физическо или психическо.
  • Да обсъди ситуацията със своите приятели или с деца, които не одобряват агресивното поведение и се обединят срещу това, изразявайки общото отрицателно отношение към насилника. Не трябва да се приема агресията като нещо нормално, което трябва да се търпи.
  • Насилникът трябва да остане с впечатлението, че ще бъде съобщено за неговото поведение, не само от  жертвата, но и от другите деца незабавно и където трябва.
  • След като е имало конфликт, да се движи известно време в компанията на приятелите си, в училището или двора.
  • Да не провокира сбиване, но при пряка физическа атака, да се защитава. Нека насилникът е наясно, че ще срещне отпор. След сбиване да потърси помощ от възрастен и извика полиция на тел.166 или друг известен номер, който да е запаметен на бърз клавиш за избиране в мобилния телефон.
  • Да даде парите си или мобилния си телефон, без да се съпротивлява ако някой насилник или група му ги поиска, след което незабавно да съобщи.
  • Да не носи средства за защита /боксове, палки, ножове, газови пистолети, газови спрейове/ в училище, те няма да решат проблема. Ще се стигне до ескалация на конфликта и евентуално нанасяне на телесни повреди, за което се носи отговорност по закон, включително и наказателна за деца над 14 г. възраст.
  • Да не проявява агресивно поведение на свой ред към по-слаби от него деца. Така сам се превръща в насилник и не решава проблемите си.
  • Да държи мобилния си телефон в себе си, за да не стане обект на кражба. Това е лична персонална вещ и трябва да се съхранява по надлежния ред.
  • Да не носи много пари или скъпи предмети в училище и демонстрира материално благополучие.
  • След конфликт да не се прибира детето само от училище и спазва само определения от нас родителите маршрут на придвижване.

Станало вече обект на агресия, такъв модел на поведение, ще разколебае насилниците в бъдеще и приемайки го за „костелив орех”  ще го оставят на мира.

Внимание! Дори след, като са се запознали с въпросните препоръки и са ги приели за полезни, поради възрастта си или характерологичните си особености децата могат да срещнат трудност или пълна невъзможност да ги приложат. За това във всички случаи, трябва да уведомяват нас родителите. В никакъв случай да не разчитат само на собствените си сили за справяне с проблема.

Внимание! Ние родителите нямаме право, да се саморазправяме сами с децата, за които ни е съобщено,че са насилници. Единствено ще срещем ответната реакция на другите родители. Трябва да съобщим в съответната институция. Най-добре е това да е полицията, в която има специализирана структура за работа с деца. Основните причини за детската агресия не се коренят в училищната система. Учителите и педагозите могат да се справят само с леките форми на насилие. В другите случаи трябва да се обръщаме към полицията. Да не забравяме, че училищната институция не е разследващ орган.

Ако сте дете жертва на агресия или престъпни посегателства в училище, консултирайте се с нас. Ние ще Ви помогнем.



http://marihuana.bg/%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%85%D1%83%D0%B0%D0%BD%D0%B0/%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: drlubenova
Категория: Други
Прочетен: 860215
Постинги: 1065
Коментари: 237
Гласове: 2730
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031