Мъката не може да се предаде с думи. Но как да си помогнем един на друг и  да разберем какво изживяваме?   Няма универсални решения , нито безпогрешни техники, с които да успокоим, онези които преживяват лични загуби. Причината за този факт, е че както се отличаваме характерово, така различно преживяваме ѝ внезапните, тежки загуби. Най – добрата утеха за страдащият е да бъдем до него, да имаме готовността да изслушваме неговата болка и да споделяме чувството му за затруднение.    Препоръчително е човек да не страда сам.  В тези моменти е логично, най – близките ни хора да бъдат до нас. Загубите оставят белези, поради непоправимостта им. Житейският опит, постепенно разбива илюзиите ни, за контрол над определени ситуации. Плод на непоправими загуби е незарастващото съзнание от белезите на загубите, а в последствие –  вяло примирие със съдбата. Никой не ни е учил как да утешаваме хората, попаднали в тежки ситуации, нито как да преживяваме скръбтта. Някои от нас притежават умението да успокояват, други не. Вероятно всички можем да станем по – добри, ако научим повече за този процес и привнесем в него от житейския си опит. Мъката е забулена в митове. Тя е вътрешно преживяване на скъпа загуба и преодоляването и в живота е препоръчително да се случва в разумни, не продължителни епизоди.              Допускаме да назовем едно депресивно състояние,за такова, когато симптомите персистират два или повече месеца след преживяната загуба.              След два месеца интензивно страдание, е необходимо постепенно оттегляне от дълбоките преживявания  и възвръщане към нормалното ежедневие.             Характерните етапи на човешката реакция към негативните новини преминават от отричане, гняв, пазарене, депресия и  последният – приемане.  Тези пет етапа са обичайни и не винаги задължителни. Истината е, че страдащите се намират под хаотичните удари на противоречиви чувства с напълно непредсказуеми последствия. Съществуват и загуби, които никога не можем истински да „приемем“. Погрешно е да се смята, че тъгата и и мъката трябва да се отбягват. Мъката е невъзможно да бъде преодоляна , а единствено преживяна. Необходимо е справяне с крайно депресивни емоции, включително преживявания на тревожност, объркване, безизходица и др., защото загубта е неизменна част от човешкото съществуване.  В подобни тежки моменти, всеки от нас трябва да потърси и открие – надеждата, като изход  и път към по –спокойно и безболезнено ежедневие.                                                                    Виктория Викторова




 http://marihuana.bg/%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%85%D1%83%D0%B0%D0%BD%D0%B0/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82