ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал 
и назаем не съм те мечтал, 
всяка ласка под брой да ми връщаш. 
Мен ми стига, че нещо съм дал. 
Може днес да не дойдеш на среща 
но след ден, 
но след два, 
но след три 
да потрепне в душата ти нещо 
и за мен да преминеш гори, 
над които небето поклаща 
обгорено от бури платно. 
Може дълго писма да не пращаш, 
но да сложиш две думи в едно 
то за двеста писма да вълнува 
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш 
ала тази целувка една 
до последния дъх да гори, 
до последния дъх... 
и до гроба.

Стига заеми! 
Стига везни!

Искам 
обич за обич.

***

Да бъде все тъй силна обичта ни 
и все тъй силни - нашите сърца 
дори когато ни нанасят рани. 
От свойта обич нямаме деца. 
И може никога дори да няма, 
защото тайна трябва да е тя. 
От нея стихове се раждат само 
и тръгват като рожби по света.

С голямата си любов, поетесата Петя Йорданова

ЖЕНА НА БАЛКОНА

Каква жена, каква камбанария, 
застанала пред моя млад олтар, 
защо ли да се правя на светия 
като аз съм раждан за званар? 
Пред такава хубава жена 
сътворена от магия блага 
ангелското ми сърце призна 
че глава човешка се залага... 
Колко огън, колко нежен плен 
има в двете и очи небесни. 
Господи, дадеш ли я на мен, 
черква ще ти построя от песни....

***

Ако знам, че обичта ще свърши; 
ако знам, че тя ще се смали; 
ако знам, че гръм ще я прекърши; 
ако знам, че няма да боли; 
ако в нея дълго съм се лъгал 
ако не оставя тя следа, 
ще я разруша до някой ъгъл 
и отново ще я изградя.

С жената на живота си, поетесата Романьола Мирославова-Евтимова

ВИНО И ЛЮБОВ

Виновно ли е виното червено, 
че ти си слаб и бързо те напива? 
Една жена в легло на друг отива, 
когато у дома й е студено. 
Една звезда над дявола изгрява, 
когато ангела не я разбира; 
Една любов любов при друг намира, 
когато недолюбена остава. 
Това мъжете силни не забравят 
дори и сред житейските задачи, 
че вино и жена изневеряват, 
когато нямат истински пиячи.

© Евтим Евтимов