Безспорно двете най – безполезни чувства , които човек в живота си би могъл да изпитва са вината, за всичко извършено и безпокойството, за всичко предстоящо, което би могло да се извърши.   Вината, е чувство което определя изтичащият момент като демобилизиращ и е резултат от минало поведение. Безпокойството има способността да ви демобилизира по отношение на събития в бъдеще време.  И двете чувства притежават способността да ни разстройват или демобилизират в настоящият момент, въпреки че са реакции с отношение към миналото и бъдещето. Оказва се, че психичната неуравновесеност бива повлияна не от моментни преживявания, а от угризения за събития , състояли се вчера или завчера и страх, от утрешният ден.  Примери за чувства на безпокойство и вина могат да бъдат регистрирани във всички, около нас. Светът е пълен с хора, които или се тревожат за хиляди неща, които не е трябвало да правят или преживяват безпокойство за събития, които може би ще се случат, или вероятно изобщо никога няма да се случат. При условие, че притежавате широк диапазон на вина и безпокойство е добре да бъдат изкоренени в най – кратко време.     Вината и безпокойството са може би най – често срещаните форми на дистрес в нашата култура. Безпокойството е причина да бъдат изразходвани ценни сегашни моменти в мисли за бъдещо време.  Винаги когато гледате назад или напред, резултатът е захвърляне на сегашният момент. Включително вината , като форма на поведение свързана с най – голяма загуба на емоционална енергия. Именно вината поражда чувство на демобилизация , по повод на нещо, което вече се е случило, но не може да промени миналото. Вината е не само тревога произтичаща от миналото, но и демобилизация в настоящият момент по повод  минали ситуации. Демобилизацията може да протече от лека степен на тревога до тежка депресия. Чувството на вина е вредно, особено в случаите когато не можете да действате в настоящият момент под влияние на минал момент. Прахосването на енергия в настоящият момент, като се чувствате обиден, потиснат и мрачен за изтекло, минало събитие , е нездравословно. Освен нездраво поведение, то е и безполезно. И най – силното чувство на вина, никога нищо не може да промени. По сходен начин , от този миг до края на живота си може да изпитвате безпокойство за бъдещето, но то няма силата да промени нищо. Трябва да се прави разлика между безпокойство и  планове за бъдещето. При условие, че градите планове и с дейността си в настоящият момент осигурявате по – ефективно бъдеще, това не е безпокойство. Безпокойство е само, когато по някаква причина сте демобилизирани  в настоящето по повод на бъдещо събитие.  Настоящите моменти могат да потънат в безпокойство за бъдещето, което ще доведе до неефективност в настоящето време. Безпокойството е маркер на съвременната западна култура.  Изкореняването на безпокойството е пряко свързано с причините , които го пораждат. Какви ли са печалбите от него? Те са сходни с невротичните печалби от чувството за вина, поради факта че безпокойството и вината са форми на самоподценяващо поведение.                                                                                  Виктория Викторова