Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2017 09:02 - Зависим мозък
Автор: drlubenova Категория: Други   
Прочетен: 432 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image 
Научаваме повече за неудържимото желание, което води до самоунищожителни навици – и как науката може да помогне да го преборим

Патрик Пероти се присмял, когато майка му го информирала за лекар, който използвал електромагнитни вълни, за да лекува пристрастеност към наркотици.

Пероти, който е на 38 години и живее в Генуа, Италия, започнал да смърка кокаин на 17 – бил богато дете, което обичало да се забавлява. Увлечението му постепенно се превърнало в ежедневен навик, а после и във всепоглъщаща нужда. Влюбил се, родил му се син и отворил ресторант. Под тежестта на наркоманията му семейството и бизнесът му скоро се сринали.

Прекарал три месеца в рехабилитационен център и се върнал към дрогата 36 часа след напускането му. Прекарал 8 месеца в друга програма, но в деня, в който се върнал у дома, се срещнал с дилъра си и се надрусал. „Започнах бясно да се дрогирам с кокаин – казва той. – Станах параноичен, обсебен, полудях. Не виждах никакъв начин да спра.“

Когато майка му го притиснала да се обади на лекаря, Пероти се предал. Разбрал, че ще трябва само да седне в стол и да остави лекаря Луиджи Галимберти да подържи отляво на главата му устройство, което на теория би трябвало да потисне глада му за кокаин.

Галимберти е психиатър и токсиколог, който от 30 години лекува пристрастени и ръководи клиника в Падуа. Взел решението да изпробва техниката, наречена транскраниална магнитна стимулация (ТМС), поради драматичния напредък в науката за пристрастяванията – и поради неудовлетворението му от традиционните начини на лечение. Лекарствата могат да помогнат на хората да спрат да пият, да пушат или да използват хероин, но рецидивите са чести и няма ефективно медицинско лечение за пристрастяване към стимуланти като кокаина. „Лечението на такива пациенти е много, много трудно“ – казва той.

Според Службата на ООН по наркотиците и престъпността над 200 000 души по света умират всяка година от свръхдоза и заболявания, свързани с наркотиците, като например ХИВ, а много повече умират от тютюнопушене и алкохолизъм. Над 1 млрд. души пушат, а тютюнът допринася за петте най-чести причини за смърт: сърдечни заболявания, инсулт, респираторни инфекции, хронична обструктивна белодробна болест и рак на белите дробове. Близо един на всеки 20 възрастни по света е пристрастен към алкохола. Все още никой не е преброил хората, пристрастени към хазарта и други натрапчиви дейности, които тепърва се разпознават като пристрастявания. Учените са разработили детайлна картина на това как пристрастяването обърква невронните пътища и процесите, върху които се основават желанията, формирането на навици, удоволствието, научаването, емоционалната регулация и познавателната способност. Възползвайки се от удивителната пластичност на мозъка, пристрастяването премоделира невронните вериги, за да придаде огромна стойност на кокаина, хероина или джина за сметка на други интереси, като здравето, работата, семейството или самия живот.

 „В определен смисъл пристрастяването е патологична форма на научаване“ – казва Антонело Бончи, невролог от американския Национален институт по наркоманиите (НИН).

Галимберти бил очарован, когато прочел статия във вестник относно експерименти, проведени от Бончи и колегите му в НИН и в Калифорнийския университет в Сан Франциско. Те измерили електрическата активност в невроните на търсещи кокаин плъхове и открили, че една мозъчна област, свързана с поведението на въздържане, е ненормално тиха. Изследователите активирали тези апатични клетки у плъховете. „Интересът им към кокаина на практика изчезна“ – казва Бончи. Учените предположили, че стимулирането на областта в човешкия мозък, отговорна за въздържането, която се намира в префронталната мозъчна кора, може да потисне непреодолимия копнеж на пристрастения към дрогата.

Галимберти предположил, че ТМС може би ще предложи практичен начин да се осъществи това. Нашите мозъци функционират чрез електрически импулси, които се стрелкат из невроните при всяка мисъл и движение. Мозъчната стимулация, която се използва от години за лекуване на депресия и мигрени, вкарва в употреба тези импулси. Устройството представлява просто навита жица, поставена в палка. Когато през нея се пусне електричество, палката поражда магнитна пулсация, която променя електрическата активност на мозъка. Галимберти предположил, че повтарящите се пулсации може да активират увредените от наркотиците невронни вериги.

Той и партньорът му, неврокогнитивният психолог Алберто Теранео, се присъединили към Бончи, за да изпробват метода. Събрали група пристрастени към кокаина: 16 от тях се подложили на едномесечна мозъчна стимулация, докато 13 получили стандартно лечение, включително лекарства срещу тревожност и депресия. Към края на експеримента 11 души в групата, лекувана чрез стимулация, и само 3 от другата група се отървали от пристрастяването си.

Изследователите публикували откритието в януарския брой от 2016 г. на сп. „Европейска невропсихофармакология“. Това породило медийна буря, която привлякла стотици кокаинови наркомани в клиниката. Пероти пристигнал раздразнителен и гневлив. След първата сесия, казва той, се почувствал спокоен. Скоро изгубил желанието си за кокаин. Шест месеца по-късно то все още отсъствало. „Промяната беше пълна – казва той. – Усещам енергия и желание за живот, каквито не съм усещал от дълго време.“

Ще са необходими широкомащабни тестове и сравнение с плацебо, за да се докаже, че лечението работи и че ползите са трайни. Екипът планира да проведе допълнителни проучвания и изследователите по света тестват мозъчната стимулация с цел да помогнат на хората да спрат да пушат, да пият, да играят хазарт, да преяждат и да злоупотребяват с опиоиди.

Ако отворите учебник по медицина отпреди 30 години, ще прочетете, че пристрастяването означава зависимост от субстанция, към която има нарастваща толерантност и затова е нужно все по-голямо количество, за да настъпи ефект, а когато употребата спре, настъпва ужасна криза. Това обяснение подхождало добре за алкохола, никотина и хероина. Но не важало за марихуаната и кокаина, които обикновено не предизвикват треперенето, замаяността и повръщането, типични за хероиновата абстиненция.

Старият модел не обясняваше също и най-коварния аспект на пристрастяването – последващото завръщане към навика.

Докладът на Главния хирург на САЩ потвърждава това, което научната общност говори от години: пристрастяването не е морално падение, а болест, която се характеризира с натрапчиво повтаряне на определено действие въпреки животозастрашаващите последици от него. Този възглед е накарал много учени да приемат еретичната някога идея, че пристрастяването е възможно и без наркотици.

Последното редактирано издание на Диагностичния и статистически наръчник на психическите заболявания за пръв път признава поведенческо пристрастяване: хазарта. Някои учени вярват, че много от съблазните на съвременния живот – боклучавата храна, пазаруването, смартфоните – са потенциално пристрастяващи поради мощния им ефект върху мозъчната система, отговаряща за възнаграждението – веригите, свързани с непреодолимото желание.

„Всички ние сме изключителни детектори за възнаграждение“ – казва Ан Роуз Чайлдрес, клиничен невролог в Центъра за изучаване на пристрастяванията в Пенсилванския университет.

Години наред Чайлдрес и други учени са се опитвали да разкрият мистериите на пристрастяването, изследвайки системата за възнаграждение. Голяма част от нейните проучвания включват вкарването на наркозависими хора в магнитно-резонансен скенер (МРС), който проследява потока на кръвта в мозъка като начин да се анализира невронната активност. С помощта на сложни алгоритми и цветови кодове сканираните изображения на мозъка разкриват веригите, включващи се на висока скорост, когато мозъкът силно желае нещо.

Чайлдрес седи на компютъра си, разглеждайки снимкова галерия на мозъци. „Бих могла да се вглеждам в тези изображения часове наред и го правя – казва тя. – Само като си помисля, че всъщност можем да визуализираме едно мозъчно състояние, което е толкова мощно и същевременно толкова опасно.“

Системата за възнаграждение – примитивна част от мозъка, която при плъховете не е много различна от нашата – съществува, за да ни накара да търсим това, от което се нуждаем, и ни кара да обръщаме внимание на гледките, звуците и миризмите, които биха ни отвели към него. Тя оперира в сферата на инстинкта и рефлекса, предназначени за времената, в които оцеляването е зависело от способността ни да си осигурим храна и секс, преди конкуренцията да го е направила. Но тази система може да ни препъне в свят, в който имаме денонощни възможности да удовлетворим желанията си.

Желанието зависи от сложна каскада от мозъчни действия, но учените вярват, че  „спусъкът“ за него вероятно представлява пик в невротрансмитера допамин. Химически вестоносец, който пренася сигнали през синапсите, допаминът играе множество различни роли в мозъка. Най-силно свързан с пристрастяването, потокът на допамина увеличава това, което учените наричат „очебийност“, или мотивиращата привлекателност на даден стимул. Всяко вещество, с което се злоупотребява, се отразява на мозъчната химия по различен начин, но не всички вдигат нивата на допамина далеч над естествените им стойности. Да вземем например странните странични ефекти от лекарства, които имитират естествения допамин и се използват за лечение на Паркинсон. Болестта унищожава произвеждащите допамин клетки, като засяга предимно движенията. Съществуват лекарства – заместители на допамина, но около 14% от пациентите с Паркинсон, които ги приемат, развиват пристрастеност към хазарта, пазаруването, порнографията, преяждането или към самото лекарство.

Посредством заучаване сигналите или подсещащите знаци за възнаграждение започват да провокират пикове на допамина. Чайлдрес е доказала, че на пристрастените хора не им се налага да регистрират съзнателно даден знак, за да въздейства той върху системата им за възнаграждение. В проучване, публикувано в PLoS One, тя сканирала мозъците на 22 възстановяващи се кокаиномани, докато снимки на лули за крек и други принадлежности за употреба на наркотици проблясвали пред очите им за 33 милисекунди. Мъжете не видели нищо на съзнателно ниво, но изображенията активирали същите части на веригите за възнаграждение, които се възбуждат и от видимите знаци, напомнящи за наркотици.

Според Чайлдрес откритията подкрепят историите, които е чувала от зависими от кокаин пациенти, които се завърнали към дрогата, но не можели да обяснят какво ги е подтикнало. „Те са се движели в среда, където през повечето време едно или друго нещо е действало като сигнал за кокаин – казва тя. – Те на практика са били сугестирани чрез гъделичкане на въпросната древна система за възнаграждение. До момента, в който го осъзнаят, то вече приличало на търкаляща се по склона снежна топка.“

Мозъкът, разбира се, е нещо повече от орган за възнаграждение. В него се помещават най-сложните механизми на еволюцията за мислене, преценка на рисковете и контролиране на желанието за бягство. Защо непреодолимото желание и навиците надделяват над разума, добрите намерения и осъзнаването на цената на пристрастяването?

„Това е дяволски силен демон, който ти бърка главата“ – казва едър мъж с боботещ глас, който редовно пуши крек. Участва в проучване в лабораторията на Рита З. Голдстейн, професор по психиатрия и неврология, свързано с ролята на мозъчния център за изпълнителен контрол – префронталната мозъчна кора. Докато скенерът записва мозъчната му активност, той ще гледа снимки на кокаин с инструкции да си представи или удоволствието, или рисковете, които извиква всяко изображение. Голдстейн и екипът й тестват доколко неврологичната обратна връзка, която позволява на хората да наблюдават ума си в действие, може да помогне на пристрастените да контролират по-добре компулсивните си навици.

„Просто не ми се вярва, че съм профукал адски много пари за наркотици“ – казва мъжът, докато го водят към магнитно-резонансния скенер.

Неврологичните образни изследвания на Голдстейн помогнали да се разшири познанието за мозъчната система за възнаграждение чрез проучването на това как пристрастяването се асоциира с префронталната мозъчна кора и други области на мозъчната кора. Промените в тази част на мозъка влияят върху преценката, самоконтрола и други когнитивни функции, свързани с пристрастяването. „Наградата е важна в началото на цикъла на пристрастяване, но с времето откликът на възнаграждението отслабва, докато разстройството продължава“ – казва тя. Хората с пристрастявания често упорстват с употребата на наркотици, за да облекчат усещането за нещастие, когато спрат.

През 2002 г., работейки съвместно с Нора Волков, сега директор на Националния институт по наркозависимости, Голдстейн публикувала нещо, което се е превърнало във влиятелен теоретичен модел на пристрастяването, наречен „снижена задръжка при отговора и приписване на очебийност“ (iRISA). Това е доста сложно име за сравнително проста идея. Докато подтиците за употреба на наркотик стават все по-очебийни, обхватът на вниманието се стеснява. Междувременно способността на мозъка да контролира поведението при вида на тези подтици намалява.

Голдстейн е доказала, че като цяло пристрастените към кокаина са с намален обем на сивото вещество в префронталната мозъчна кора – структурна недостатъчност, асоциирана с по-слаба контролна функция, и те се справят различно от непристрастените на психологични тестове за памет, внимание, вземане на решения и обработването на ненаркотични награди, например финансови. Те като цяло се представят по-зле, но не винаги. Зависи от контекста.

Например когато Голдстейн ги помоли да изброят думи, свързани с наркотиците, те най-често се справят най-добре от всички останали. Хората, които хронично употребяват наркотици, често са ненадминати в планирането и изпълняването на задачи, които включват употреба на наркотици, но тази им склонност може да компрометира други когнитивни процеси, включително това да знаят как и кога да спрат. Поведенческите и умствените увреждания понякога са по-недоловими, отколкото при други мозъчни разстройства и се влияят в по-голяма степен от ситуацията.

„Смятаме, че това е една от причините пристрастяването да е било и все още да е едно от последните разстройства, които се разпознават като заболяване на мозъка“ – казва тя.В лабораторията на Голдстейн са открили интригуващи доказателства, че фронталните мозъчни области започват да оздравяват, когато хората спрат да използват наркотици. Едно проучване от 2016 г. проследило 19 кокаиномани, които не са употребявали или силно са ограничили употребата му през последните 6 месеца. Те показали значително увеличаване на обема на сивото вещество в две области, свързани с възпиращото поведение и оценяването на възнаграждението.


http://www.nationalgeographic.bg/?cid=126&article=6773



Тагове:   зависим мозък,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: drlubenova
Категория: Други
Прочетен: 2045353
Постинги: 4536
Коментари: 237
Гласове: 2782
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031