Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2017 11:09 - ВЛАДО ЧЕРНОЗЕМСКИ И АТЕНТАТЪТ В МАРСИЛИЯ – 1934 г.
Автор: drlubenova Категория: Други   
Прочетен: 684 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
 Около името на Владо Черноземски витаят какви ли не слухове и легенди, които и до днес се разпространяват. Много от тях водят началото си от чуждестранната преса и от телеграфните агенции и което е любопитното българските вестници тиражират редица небивалици. Една от тях е че през 1927 г. той предлага на Иван Михайлов да се опаше около кръста с бомби, да влезе в Обществото на народите и да се самовзриви, за да се обърне най-после внимание от световната дипломация на тежкото положение на българите в Македония. Редица историци, повлияни пък от другите легенди за нацистко участие, както и от публично оповестените документи, открити от ЩАЗИ, не само, че търсиха, но и „намериха” нацисткия пръст в подготовката и осъществяването на Марсилския атентат, забравяйки, че интересите на нацистка Германия не бяха свързани нито с убийството на югославския крал Александър Караджорджевич, нито на френския външен министър Луй Барту.

А за да се разбере какво участие има нацистка Германия в този атентат, може да се види от един доклад на нейното разузнаване, в който се говори, че терористът, извършил атентата, бил самият Ив. Михайлов?! Ако трябва да стигнем до истината, едва ли трябва да се добираме до нея по пътя на политизираната история, обслужвана със специално подбрани документи, а както се оказва, че е възможно и с измислени. След разсекретяването на част от френските секретни архиви излезе, че министър Барту са си го убили в суматохата по време на атентата самите френски служби, охраняващи посрещането на югославския крал в Марсилия. А интересно как би могло да се обясни присъствието на Херман Гьоринг на погребението на югославския крал в Белград, след като документите на ЩАЗИ го показват като един от организаторите на атентата. По-долу ще имате възможност да се запознаете с оригиналните документи, съхранявани в тайните архиви на Обществената безопасност и Дирекция на полицията, показващи не само набелязването на целта, но и подробности от изпълнението на смъртната присъда над югославския крал и определянето на изпълнителя.

Но първо накратко да Ви припомня най-важните моменти от живота на най-популярния български терорист, революционера Владо Черноземски. В този случай не бива да забравяме един важен момент от българската история. Марсилския атентат, както и останалите извършени атентати от ВМРО нямат нищо общо със съвременния тероризъм. Атентатите, тероризмът, отвличанията и аферите са едни от методите на нашите революционери в борбата им за освобождението на поробените българи, останали извън границите на отечеството. С тези действия нашите революционери са се стремили да обърнат вниманието на просветения, но нехуманен западен свят за разрешаването на македонския въпрос.
image
Владо Черноземски в усташка униформа
Владо Черноземски е псевдонимът на Величко Димит­ров Керин. Той е известен и с името Владо Шофьора. Роден е на 26 октомври 1897 г. в с. Каменица, днес квартал на Велинград, Пазарджишко. Участва в Пър­вата световна война (1915-1918) в автомобилните части на Действаща армия. Става член на ВМРО през 1922 г. Една от първите акции, в която участ­ва, е Кюстендилската акция на ВМРО, когато четите на Панчо Михайлов и Иван Бърльо окупират Кюстендил, за да накажат вилнеещи ренегати, излезли от средите на ВМРО и безчинстващите федералистки банди из Горноджумайско, подкрепяни от земеделската полиция и сопаджии. За него проф. Георги Марков пише, че е „хладнокръвен, смел и волеви по характер, отличен стрелец и роден конспиратор, притежава и необходимата интелигентност за изпълнение на осо­бено важни задачи”. 
image
Владо Черноземски с усташи
На 15 февруари 1930 г. на среща в Люцерн е постигната договореност между ВМРО в лицето на Иван Михайлов и хърватската революционна организация Усташа в лицето на нейния водач д-р Анте Павелич да бъде ликвидиран югославският крал Александър Караджорджевич. От българска страна на разговорите присъстват Ив. Михайлов (Радко), Симеон Евтимов и Тома Карайовов, а от хърватска - д-р Анте Павелич и Август Кошутич. Предложението да бъде ликвидиран крал Александър е на Павелич. В бележките-протокол, които води Карайовов е отбелязано, че Павелич настоява: „крал Александър е пречка за развитието на общото дело, затова трябвало да се побърза с неговото отстранение, което щяло да стане до невъзможност мъчно, ако се пропусне времето, докато той не се е още преселил в новия дворец на Дедино”. В протокола повече не се говори за тази акция, но е известно, че по молба на А. Павелич на 15 юли 1932 г. Владо Черноземски напуска тайно България и отива в Италия. Назначен е за „инструктор-терорист", специалист по „адски машини", като заема длъжността заместник-началник на усташкия лагер в Боргеторо. Вл. Черноземски пребивава и в лагера Янка Пуста в Унгария. След известно време за Янка Пуста е изпратен и Кирил Дрангов. За заминаването на Владо Черноземски по искане на Павелич Ив. Михайлов съобщава в писмо до Владо Куртев (Вълко). Той пише и мотивите за това заминаване – „да изпратим при него едно наше лице - вероятно му е нужно първо, за да окуражи с него техните хора, а сигурно и за акция. Мисля, че поради моралното си държане и други качества най-подходящ е Владо Шофьора.”
На 19 май 1934 г. Политическият кръг „Звено" с помощта на Военния съюз и поддръжката на някои привърженици на протогеровистката ВМРО извършва държавен преврат.  На власт идва правителството на Кимон Георгиев, некриещо симпатиите си към Югославия, а и самият български цар поддържа дружески отношения с югославския крал. Но той винаги е бил известен със своето двуличие, та не е нужно да търсим подтекст в публичното му държане с югославския монарх. Едно от първите действия на превратаджийското правителство е да забрани Вътрешната организация, като подлага на преследвания и арести нейните дейци. Пред опасността да бъде заловен и убит, водачът на ВМРО Ив. Михайлов, поема пътя на тежката и принудителна емиграция, която продължава за него до края на живота му в Рим на 5 септември 1990 г. Преди да напусне границите на страната през юни 1934 г., Ив. Михайлов нарежда с окръжно на дейците на ВМРО да не оказват никаква съпротива на българските военни власти и да предават доброволно оръжието си. Окръжното съобщение има следното съдържание: „Във връзка със станалата на 19 май т. г. правителствена промяна в България и прокламирането и провеждането от правителството 14-та точка от Манифеста към българския народ, ВМРО заявява, че по силата на конгресните решения от 1931 г. нейните кадри на българска територия се разформироват и се подканят да станат лоялни граждани на страната. Така че при създаденото положение, пределите на България автоматически престават да бъдат обект за дейността на ВМРО.” Ако Ви е направило впечатление, в окръжното на ВМРО не се споменава, че организацията е престанала да действа извън българските държавни граници. 
image
Портрет-картичка на Владо Черноземски от 1925 г.
Ив. Михайлов и съпругата му Менча Кърничева на 12 септември 1934 г. преминават българо-турската граница и се установяват в Турция до есента на 1938 г., а останалите членове на ЦК и други ръководители на организацията са арестувани, съдени и хвърлени в затворите. След Деветнадесетомайския преврат (1934) Вл. Черноземски е обявен за издирване заедно с членовете на ЦК на ВМРО. Във вестниците се появяват негови снимки, сведения за личността му и обвинения в убийството на задграничния представител на ВМРО Наум Томалевски „и други престъпления". Обслужващият превратаджийското правителство съд произнася и много смъртни присъди, включително и задочно и срещу Ив. Михайлов и присъди срещу други дейци на организацията на доживотен затвор. По това време Вл. Черноземски се намира в хърватския лагер Янка Пуста. Амнистията за осъдените дейци на ВМРО ще последва едва след повече от 5 години и то в доста неприемлив за бившите революционери вид, но тогава Черноземски няма да е между живите. Деветнадесетомайския преврат нанесе изключително големи вреди – прекратено беше действието на Търновската конституция, партиите бяха разтурени и забранени, като се забраниха и техните периодични издания и беше въведена жестока цензура. Това нанесе сериозен удар върху българския парламентаризъм. Същевременно бяха ликвидирани легалните и нелегални националноосвободителни организации на македонци, тракийци, добруджанци и западнопокраинци, като бяха спрени излизалите десетилетия техни печатни периодични издания.
image
Владо Черноземски /вторият отляво/ с четата на Траян Лакавички
Но да се върнем отново на Черноземски. Условия за ликвидирането на югославския крал е имало и по време на посещението му в България по покана на цар Борис, но организацията няма никакво намерение да ликвидира злодея на българска територия, за да не се дискредитира държавата ни. Югославският крал е на посещение в България от 27 до 29 септември 1934 г., като освен в София посещава и Пловдив. Та възможности да бъде ликвидиран наистина е имало, но планът е бил атентатът да се извърши по време на предстоящото му посещение след десетина дена във Франция. Още повече, че в този атентат щеше да има и нещо символично. Франция беше покровител както на Малката антанта, така и на Балканския пакт, които не само че бяха насочени срещу България, но и според обнародвания във в. „Македония” през май 1934 г. план се предвиждаше пълен дележ на България, ако ВМРО не прекрати бойните си действия от територията на своята естествена база – българската държава, а цената на подготвяното българо-югославско сближение беше заобикалянето на македонския въпрос. Ако си спомняте, само десетина години преди това друг известен привърженик на българо-югославското сближение – селският вожд, министър-председателят Александър Стамболийски, правеше подобни планове и се договаряше по този въпрос със същия югославски крал и с неговия пръв министър Никола Пашич. За тези му действия чета на ВМРО беше го екзекутирала по най-жесток начин.
А в Югославия през януари 1935 г. за български пълномощен министър бе изпратен старият превратаджия и радетел на българо-югославското сближение Димо Казасов, който беше и председател на Българо-югославското дружество. Непрекъснато на инструктаж в Белград пребиваваше и друг бележит заговорник и превратаджия, полковник Дамян Велчив, поддържащ тесни връзки и с югославското военно аташе в София Дража Михайлович. 
image
Атентатът в Марсилия
За изпълнение на наказателната акция на 22 септември 1934 г. Владо Черноземски потегля заедно с две терористични ядра за Франция под името Петер Келемен, като в паспорта му е снимката, за която съобщава в писмото си до Вл. Куртев Ив. Михайлов. Като удобен момент за убийството на краля е избрано неговото официално посещение във Франция. Параходът, с който пристига кралят,  акостира в средиземноморското пристанище Марсилия. Планът е кралят да бъде застрелян по време на придвижването на кортежа из улиците на Марсилия. До този момент кралят винаги е носил под ризата си ризница, която да го предпазва от куршумите на евентуални терористи, но суетният злодей този път слиза на пристанището без бронежилетката си, което го прави още по-удобна мишена за атентатора. Този атентат е извършен на 9 октомври 1934 г. Вл. Черноземски застрелва югославския крал Александър, но и сам загива от куршумите и саблените удари на френските конни полицаи. Откритата татуировка на лявата му ръка - „1924 г. - ВМРО - Свобода или смърт!" разкрива, че терористът е български революционер от разтурената ВМРО. Самоличността на Черноземски е установена и чрез дактилоскопичната експертиза, която разкрива, че Петер Келемен е всъщност Величко Димитров. Убитият атентатор е погребан тайно в запечатан ковчег в гробището „Св. Петър".
image
Убитият крал Александър Караджорджевич
Страхът от международни усложнения кара бъл­гарското правителство да се оправдава, като лансира лъжливата версия, че атентаторът е бежанец от Вардарска Македония, където насилието на сръбската власт поражда насилие, още повече, че терористът-конспиратор се е представял нееднократно, че е от с. Патрик, Щипско. По думите на Ив. Михайлов „Марсилската акция удари в сърцето режима на Кимон Георгиев в България, на когото тъкмо сръбският крал беше най-важната политическа и морална опора”. Името на Черноземски обикаля све­та чрез големите телеграфни агенции, които го наричат „най-опасния терорист в Европа", но той е преди всичко борец за свободата и правата на македонските българи. 
По-долу Ви предлагам да се запознаете с най-важните документи, свързани с Марсилския атентат и с Владо Черноземски в Приложение № 1, както и „откритите” от ЩАЗИ нацистки документи, свързани с атентата. Като Приложение № 3 Ви предлагам откъси от интервюта на Ив. Михайлов, в които той говори за атентата. Читателите сами могат да видят каква е истината, като се запознаят с документите и да съпоставят фактите.

Цочо В. Билярски

 

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1: № 1 Протокол от разговорите на Ив. Михайлов с д-р А. Павелич и А. Кошутич в Швейцария за съвместни действия между ВМРО и усташите.

Люцерн,15 февруари 1930 г.
Разговорът в Люцерн на 15 февруари 1930 г. между Радко, от една страна и А. Павелич и Кошутич от друга.
С. Евтимов доведе двамата от Цюрих. Преди тяхното идване Радко искаше да отстрани мене (Тома Карайовов) от тия разговори. Той каза, че един от нас: Евтимов разбираше той - трябвало да присъствува на разговора, за да държи бележки за говореното, каквото в последствие не стана. В две безсънни нощи аз измъчих себе си с въпроса: какво ще правя аз запратен в някое кюше на хотела, когато тия разговори ще се водят? Най-после, ако и да съзнавах, че предложението, която щях да направя на Радко в смисъл: аз предварително да се отстраня от Люцерн под предлог на екскурзия и без гостите да знаят, че аз преди това съм бил там, - ако и да съзнавах, че това предложение може да подействува на нервите на Радко, не можех да глътна тоя горчив хап и му казах горното. Той се опомни и ми отговори, че уж не е разбирал така своето предложение и че аз съм могъл да присъствувам на разговорите. С това случката се приключи и аз останах при разговорите, които траяха два дена и се приключиха със следните общи заключения.
Павелич уверява, че те нямали оръжие, за настроението както в интелигентните така и в селските маси е било враждебно на сръбската власт, че тактиката на последната била да раздели хърватския народ на две части, враждебни една на друга, като си послужи с ренегати, взети из интелигентните среди, след което се смятало от сръбска страна да претопят и селските маси, че крал Александър е пречка за развитието на общото дело, затова трябвало да се побърза с неговото отстранение, което щяло да стане до невъзможност мъчно, ако се пропусне времето, до като той не се е още преселил в новия дворец на Дедино, и най-после, че те свързани с Италия, решени са срещу извоюването на своя независимост да пожертвуват Славония на италианците.
Въз основа на изложените до тука общи заключения, аз предадох на Радко следните мои заключения от тях.
Планът почива на следните общи основи:
1. Материална, парична и дипломатическа поддръжка от страна на Италия.
2. Материална, а може би и парична поддържа от Унгария.    Преди всичко полага се въпроса: при изложените от Павелича условия е ли неговият план реален?
Но ако го вземем за минута за такъв, трябва да заключим, че той не може да се осъществи без големи парични средства, каквито организациите нямат поради което те остават във вечна зависимост от своите покровители. Второто последствие от тоя план е, че неговото осъществяване зависи от привличането на нашите, албанските и черногорските сили в тая борба.
При наличност на последното условие, успехът на плана се благоприятствува от следните две условия: 1. От сгодното за хърватите георафическо положение - те имат обща граница с Италия и Унгария - двете основи за тяхното материално снабдяване и 2. От традиционната антиславянска политика на Запад и предимно на Италия и Англия, в сегашно време.
При казаните условия поддръжката на Италия за хърватите се разбира, защото тя има само изгоди от неговото осъществяване. А те са: поставяйки пожертвувана Славония под пряката или косвена своя власт, Италия засилва своите позиции в Източна и Средна Европа с настъплението към югоизток и заедно с Хърватско и Унгария препречва пътя за разширението на Германия. Според казването на Павелича, тоя план трябвало да се осъществи без война и само с материалните жертви и дипломатическата поддръжка.
От това следват съществените въпроси: 1. Може ли Югославия да се разруши и от последното да произлязат свободните държави? Ако това не е възможно, което е и вярното, и стане нужда от намесата на Италия в открита война срещу Югославия, ще може ли Италия сама да нарежда бъдещата карта на Югоизточна Европа, както на нея изнася, при пълното отстранение на Германия?
От наше гледище тия планове ни налагат следните заключения:
1. Че до като Италия е в такива тесни връзки с хърватите, нас тя държи съвсем на страна и поддържа само някакви мътни преговори.
2. За Италия автономията на Македония, изглежда не като главен, а като спомагателен обект. Не е изключено, щото в постепенността, с която Италия смята да развива своето проникване на Балканите без риска на една война, задържането на Македония под сръбска власт да е потребно като елемент на разединение между сърби и българи в бъдеще. На всеки случай, сега Италия се стреми да си подчини България, крепейки нейните надежди срещу Югославия.
При тия предпоставки и предположение, за нас ще бъде важно да научим:
1. Какво се предполага да стане със Славония.
2. Имат ли хърватите или Италия връзки с черногорци и албанци и какво роля те заедно определят за последните.
3. Ставало ли е дума с Италия за нас и за нашата роля.
АМВР, Об.д. 23650, л. 7-9. Оригинал. Машинопис.
 

№ 2 Писмо от Ив. Михайлов до Владимир Куртев за изпращането на Владо Черноземски при д-р А. Павелич за осъществяването на атентата срещу югославския крал Александър по споразумение между ВМРО и Хърватската организация "Усташа".

Б. м., юли 1932 г.
Драги Вълко,
Анте беше молил чрез Симо да изпратим при него едно наше лице - вероятно му е нужно първо, за да окуражи с него техните хора, а сигурно и за акция. Мисля, че поради моралното си държане и други качества най-подходящ е Владо Шофьора. Пращам 8 негови портретчета. Ти се заеми за изкарване паспорт, по възможност бързо, за него. Останалите портретчета си запази някъде добре, а може да му дадеш две да си носи за всеки случай. На паспорта постави от тия с шапката.
Сърдечен поздрав: Радко (Ив. Михайлов)
П. П. При случай кажи на Лютов и той да знае, разясни му, че се касае за стари споразумения за акция там, от която ние може да имаме само полза. Аз пиша на Анте (Сердар), че това лице не бива да се жертвува за по-малък обект от Бедекович, от някой жупан или виден генерал. Ако искат, може да им пратиш още едно лице.
Публ. в Д. Казасов, Бурни години (1918–1944), С., 1949, с. 533 -534 и във Видяно и преживяно (1891–1944), С., 1969, с. 530.
 

№ 3 Покана от Посолството на кралство Югославия в България до генерал К. Панов, маршал на двореца за отслужване на тържествена меса в памет на убития югославски крал Александър.

София, 15 октомври 1934 г.
Четвъртък, 18 октомври в 11 часа, ще се състои тържествена меса в Църквата “Св. Александър Невски”, за упокой на душата на негово величество крал Александър І.
Ще присъства югославският посланик. 
ЦДА, ф. 3 к, 1 л. Оригинал. Машинопис.
 

№ 4 Писмо от МВРИ до Дирекция на полицията за получено съобщение от Френската легация в София за очаквани атентати от хърватски терористи по време на погребението на крал Александър.

София, 15 октомври 1934 г.
Поверително. Тв[ърде] бързо.
№ 19200-42-І
Вх. № 9173/16.Х.1934 г.,П.О.
Вх. № 8148/16.Х.1934 г.,МВРНЗ, 
Дирекция на полицията,Отдел П.П.
Министерството на външните работи и на изповеданията има чест да доведе до знанието на Почитаемата Дирекция следното съобщение на тукашната Френска легация под № 203 от днес:
"Френските полицейски власти са добили указания, според които от 9 октомври насам са били отбелязани големи раздвижвания всред хърватските терористи. Последните щели да се опитат да проникнат в Югославия и, по случай погребението на Краля, да извършат атентати в Загреб или Белград. Касаело се за 9 души конспиратори, които щели да дойдат предимно от Австрия или Италия".
Началник на Отдела, 
Пълномощен министър: П. К. Павлов
[Печат: "Министерство на външните работи и на изповеданията"]
ЦДА, ф. 370 к, оп. 6, а. е. 411, л. 77. Оригинал. Машинопис. Писмото има следните резолюции: "Бързо. Да се нареди паспортните бюра ежедневно да донасят по телефона за всички пристигнали чужденци от хърватски произход.16.Х.1934", "Наредено по телефона. Н. Ц., 17. Х. 1934".
 

№ 5 Телеграма от МВРИ до българските легации в Белград и Париж с информация за Вл. Черноземски и за призоваването на Ив. Михайлов от Дирекцията на полицията да се предаде на властта.

София, 15 октомври 1934 г.
До Царските легации в Белград и Париж.
Веднага след като се съобщи, че атентаторът в Марсилия носел татуаж с мъртва глава и пресечени две кости с инициалите на ВМРО и след като се получиха тук вестниците с неговия портрет, Дирекцията на полицията нареди издирвания и можа да събере следните сведения, които се умолявате да донесете до знанието на френските (респиктивно югославянски), полицейски власти:
Портретът дава извънредно силна прилика с именуемия Владимир Георгиев Черноземски, познат още под прякора Владо Шофьора. Последният е станал член на ВМРО през 1922 год. и по заповед на организацията Владимир Георгиев Черноземски е убил през 1924 год. Димо Х[аджи]димов, комунистически народен представител. Също по заповед на организацията, през 1930 год., той уби Наум Томалевски, член на Задграничното представителство на ВМРО. И за двете убийства Владо Шофьора е бил осъден, но вследствие дадената обща амнистия, той е бил освободен на 25.І.1932 год. На 15.VІІ.1932 год., Черноземски е напуснал София, и по сведения събрани от нашата полиция, той е заминал при Павелич, като инструктор-терорист. В продължение на 8 месеца жена му Траянка Владимирова е получавала парична поддържка от ВМРО. След това е спряла всякаква поддържка. От тоя момент Владо Шофьора е останал подчинен на хърватската терористическа организация.
Владо Георгиев Черноземски е роден на 15.ІІІ.1897 година в гр. Щип. На 14 годишна възраст избягал в България, заедно с баща си, и се заселил в с. Каменица, Пещерско. Отначало бил шофьор, после станал комисионер.
През 1927 год. той е бил опериран от апандесит, от което му е останал белег от набрана кожа, кръгъл около 2 см. Отличителни белези: очи кафяви, изпъкнали; дебели вежди; слабо прегърбен нос; устата на дясната страна малко крива; на дясната горна челюст има четири златни зъби.
През 1924 год., когато е бил задържан за убийството на Димо Х[аджи]димов, в V-и полицейски участък се татуирал с емблемата на ВМРО. Емблемата има големина от 5–6 см и е кръгла. Вътре е надписа “ВМРО. Свобода или Смърт”. Буквата “С” е голяма. Татуировката е правена с туш и има тъмно зеленикав цвят.
Портретът на Владимир Георгиев Черноземски като терорист на унищожената Македонска организация, заедно с портретите на Иван Михайлов и други, бе публикуван, по нареждане на Дирекцията на полицията, на 7.ІХ.1934 г. в българските вестници и той бе призован по Закона за защита безопасността на държавата, да се предаде на властта.
Радев.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 6, а. е. 2419, л. 147. Препис. Машинопис.
 

№ 6 Съобщение на в. “Камбана” за получена информация от Белград за марсилския атентат и за идентичността на атентатора Петер Келемен с Вл. Черноземски.

Белград, 15 октомври 1934 г. (по телефона)
Нощес късно в Белград се получиха последните сведения за личността на атентатора Петрус Келемен, старателно обработени от френската, белградската и българската полиция.
От разни краища на Югославия се обаждат македонци, живели последните години в България, особено в София, които потвърждават че по фотографиите познали в личността на атентатора Келемен прочутия терорист и член на разтурената Вътрешната Македонска революционна организация (Ив. Михайлов) Владо Георгиев Черноземски.
Софийската и белградската полиции усилено работят да съберат всички останали данни за личността на Черноземски. Досега е установено, че Черноземски е бил един от най-кръвожадните терористи на ВМРО (Ив. Михайлов).
Така, през 1924 год. той убил народния представител Димо Хаджидимов, а в 1930 година видния протогеровист Наум Томалевски, заловен след последното убийство. Черноземски е бил осъден и затворен, но впоследствие бил пуснат от правителството на Народния блок и наново стъпил в редовете на ВМРО [и то в лична служба при Ванчо Михайлов.] Изпърво той [от….] Ванчо Михайлов, […] получил [задача от [пунк]товия началник Кирил Дрангов, който го запознал и въвел във връзка с хората на хърватската терористическа организация “Усташи”.
След заминаването на Кирил Дрангов от Будапеща, Черноземски станал пунктов началник. Той се движел постоянно по емигрантските лагери на усташите и ги обучавал в терористически действия в качеството си на техен инструктор. Лични и поверителни връзки за крайните цели и терористическите действия на усташите Черноземски поддържал с Павелич и Перчец.
В Белград прави отрадно впечатление готовността, старанието и способността на българската полиция върху разясняването на марсилския атентат и установяване самоличността на Черноземски.
Белградските вестници дават личния му опис: Той е човек на 35 до 40 години, среден ръст, широкоплещест, с черни големи очи, гъсти вежди, черна буйна коса, здрав и як, бръснат, с горда и решителна походка. Описанията от всички източници на Келемен и Черноземски се схождат.
Югославянското външно м[инистерст]во снощи издаде обширно комюнике, с което потвърждава горната вест и ценното сътрудничество между българската, югославянската и французка полиция по случай разкриването личността на атентатора.
Джилафич
Публ. във в. “Камбана”, бр. 4209, 15 октомври 1934 г.
 

№ 7 Статия от в. “Камбана” “Кой е истинският убиец на крал Александър. Последните разкрития на Белградската полиция. Кой е Келемен? Какво казва жената на Владо Георгиев. Къде е бил центъра на заговора. Как е бил организиран атентата. Истинските имена на атентаторите.”

Белград, 16 октомври 1934 г. 
(По телефона от Белград).
В Белград все повече се затвърдява убеждението, че главния атентатор Петрус Келемен не е никой друг освен Владимир Георгиев Черноземски или Владо Шофьора, както го наричат вече и тук.
Според получените данни от София и Париж Белградската полиция върши основни проучвания. Днешният ден е решителен по установяване самоличността на атентатора.
За установяване самоличността на атентатора много са допринесли данните на софийската полиция, на българското правителство и на целия български народ. Югославия високо цени и името на марсилския злосторник в никой случай не се смесва с името на България и българския народ. Тук се изтъква обстоятелството, че България е разгонила македонските терористи от бандата на Ив. Михайлов и че тяхното гнездо е в Унгария, в лагера на хърватските усташи.
В този момент французката полиция сравнява също така всички антропометрически данни за Черноземски и Келемена.
Преглеждат се разните фотографии във фронт и профил, сравняват се отпечатъците на ръцете, и се групират всички данни, които ежеминутно се получават по телефона, телеграфа и радиото от България, Югославия, Швейцария, Унгария и други държави.
Установено е, че Черноземски е женен за чехкиня, която живее в България, именно в София. 
Подложена на разпит в софийската полиция съпругата му установила, че тя с него е прекъснала всякакви връзки още през 1932 г., когато е напуснал България и престанал да общува с познатите и роднините си. Въобще Черноземски е изгубил българско гражданство и поданство, понеже се напълно причислил към организацията на хърватските усташи и заживял в странство под чуждо име и с чужд паспорт неинтересувайки се за нищо в България.
Като един голям успех в борбата срещу усташката организация и атентаторите в Марсилия тук се изтъква залавянето на Густав Перчец при опита му да мине границата от Швейцария за Унгария. За Перчеца е несъмнено установено, че е бил главен организатор на атентата, а като така интелектуален убиец на крал Александър и французкия министър на външните дела Луи Барту.
Въобще досега се установяват имената на следните атентатори преки и косвени причинители на марсилската трагедия: Петрус Келемен, т. е. Владимир Георгиев Черноземски, убит през време на атентата, Райчич – Бенеш, жив заловен, както и Поспишил – Новак, Силвестър Мални, арестуван нощес в околността на Фонтенебло. Стихомир Налис, побегнал неизвестно где и Густав Перчец, водач на Усташката терористка организация, заловен нощес на швейцарската граница на път за Унгария. 
Пред вид на страшната марсилска трагедия и всенародната скръб, в Югославия е постигнато пълно народно помирение и единодушие. Опозиционните шефове Любомир Давидович – демократ, Антон Корошец – клерикал, Аца Станоевич – радикал, Йован Йованович – Пижон, земледелец, съобщиха писмено на принц-регента, Н[егово] В[исочество] Павел, че ще се поставят в пълно разположение нему и на отечеството.
Джилафич
Публ. във в. “Камбана”, бр. 4210, 16 октомври 1934 г. 
 

№ 8 Рапорт № 171 от Панчо Хаджимишев, български пълномощен министър във Великобритания и Холандия до Константин Батолов, министър на външните работи и изповеданията за убийството на югославския крал Александър от Тайното дружество "Усташи", за опасността от антииталиански и антиунгарски настроения в Югославия във връзка с него, за английското и италианско становище по кризата и др.

Лондон, 17 октомври 1934 г.
Господине Министре,
От разговорите, които имах тия дни, извлякох впечатлението, че тукашните меродавни кръгове са доста загрижени поради възможните усложнения, които евентуално биха се появили като последствие от трагедията, която се разигра миналия вторник в Марсилия.
Тук се опасяват, че след погребението на трагично загиналия крал Александър може да избухнат противомаджарски и даже противоиталиански манифестации в Югославия, и че, в момент на раздразнение, Италия би се намесила за да използува суматохата. Тия опасения се засилват поради разкритията на следствието във Франция, че комплота срещу живота на покойния крал Александър е бил организиран от тайното дружество "Усташи" върху маджарска и италианска територия.
В туй отношение заслужава да отбележа факта, че през време на срещата ми във Форейн Офиса, на 12-и того, господин О`Мейли, Директор на Централна и Югоизточна Европа (който току що пое своята Дирекция след осеммесечно тежко боледуване) с голямо задоволство и с чувство на облекчение отбеляза такта на г-н Мусолини да не позволи оповестяването в италианската преса на антииталианските манифестации в Любляна и пр., както и решението му част от италианската флота да придружи крайцера "Дубровник", носещ тленните останки на трагично загиналия крал Александър. Самото това изявление издава опасенията.
Италианският посланик, който напоследък се завърна от дългия си отпуск, вчера ми каза, че очаква ползотворна работа от новия французки министър на външните работи, г-н Пиер Лавал. Той познавал лично г-на Лавала и го цени високо. Според него, Европа преживява един трагичен период на психологическа болест, усложнена поради "неизвестността" в политиката на г-на Хитлера. Всички са наклонни да правят "концесии", обаче за чужда сметка, сир[еч] по начин да не се засегнат частните интереси на всяка отделна страна. А при туй, необходимо било да се даде "отдушник" на Германия, за да се избегне евентуалната "експлозия". След като Германия безуспешно се опитвала да пробие на Запад и на Изток, сега е насочила своите усилия към Югоизток и намира, естествено, съпротивата на Италия. В тоя именно момент съюзниците на Франция почват да се отдръпват, а именно Полша, Югославия, даже и Румъния. Това е деликатното положение на Европа днес, с което г-н Лавал ще има да се справи. Във всеки случай, завърши г-н Гранди, ни дума не може да става за "превантивна война". Светът е много обеднял, за да може да воюва.
Благоволете да приемете, Господине Министре, израза на отличната ми към Вас почит.
Пълномощен министър: П. Х[аджи]мишев.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 6, а. е. 2309, л. 30-31. Оригинал. Машинопис. Рапортът се съхранява в Политическия отдел на МВРИ и има следните резолюции: "Г. Кесяков. До легациите. П. Х. М., 24.Х.1934 г." и "Оригинала даден на г. гл[авния] секретар. П. В. К." В същата а. е. се съхранява и поверително циркулярно писмо на Политическия отдел на МВРИ с № 19738-4-І от 25 октомври 1934 г. до Царските легации, с което се изпраща рапорта на П. Хаджимишев. То започва със следното встъпително изречение: "Министерството на външните работи и на изповеданията предава, за сведение, на Царските легации съдържанието на рапорта № 171 (Т. А.) 34 от 17 октомври т. г. на царския пълномощен министър в Лондон:…", като е подписано от началника на отдела, пълномощен министър: П. К. Павлов.
 

№ 9 Сведения на Дирекция на полицията за искането на хърватите да им бъдат пратени терористи на ВМРО и изпращането на Вл. Черноземски, за вижданията на Ив. Михайлов и К. Дрангов за бъдещето на ВМРО

17 октомври 1934 г.
От положителен източник се съобщава:
Терорист на име Велев или Ганев в средите на ВМРО не е известен. В Париж има студент на име Живко Гелев, извънредно активен член на организацията, но не е терорист. Родителите на Живко Гелев, който е от Македония, живеят в София. 
Когато се готвеше да замине Владо Шофьора при хърватите, бяха определени за заминат още Асен Николов, Владо Станчев и др. Организацията, обаче, впоследствие се отказа да изпрати повече хора, макар, че Павелич настояваше да се изпратят повече българи терористи, защото ЦК на ВМРО се опасяваше, че терористическите акции, организирани от хърватите ще припишат, като такива на ВМРО и ще бъде изложена България. Така, че, когато Владо Шофьора напусна България, той замина едничък, сам.
За никаква акция от страна на ВМРО в Югославия не се мисли, нито във връзка с погребението на краля, нито за едно скоро време. Тактиката на организацията винаги е била, че за известно време, след една успешна акция да не се предприема и рискува с нова акция, за да не се намали ефекта от успешната акция. Убийството на краля е засилило само чувството в хората на организацията и те за нищо не биха рискували при една успешна акция да изложат престижа си.
Организацията не може да изпрати нито един човек сега за сега, защото няма никакви средства.
Ако организацията имаше намерение да изпрати хора, тя би подирила съдействието на “Въртоп”, защото “Въртоп” има каналите по западната граница, а такова съдействие по положителни сведения, засега не е поискано.
ВМРО съществува. Организацията сега се преустройва и прочиства. В нея влизат все нови хора. Информаторът е убеден, че Ив. Михайлов, както и Кирил Дрангов са много доволни, че властта им съдейства да прочистят организацията, като залавя и интернира прононсираните терористи и вулгарни типове, бивши членове на организацията. Прочистването на организацията беше започнало още от м. април т. г. по нареждане на Ив. Михайлов, обаче, то не можа да бъде завършено.
Предвиждат се големи борби, след освобождаването хората от лагерите, които сигурно ще искат да влязат в подновената организация и ще претендират за издръжка. По-умерените хора на организацията намират погрешно старанието на полицията на всяка цена да залови Кирил Дрангов, който сега е централна личност в организацията. Кирил Дрангов според тях е крайно разумен, вслушва се в съвети и проверява и най-дребния факт, затова не е способен на авантюри. С неговото залавяне, неговото място веднага ще бъде заето от друг, напр. Жоро Настев и тогава авантюрите и терористическите акции са неизбежни, от което се боят твърде много по-умерените хора на организацията.
До сега не се знаят никакви нареждания, дадени от Ив. Михайлов.
След научаването, че по искане на Дирекцията на полицията е почнато следствие по повод смъртта на Борис Панчев и че прокурора и следователя са били допуснати в ареста на дирекцията, в македонските среди е настъпило спокойствие.
АМВР, Об. 23650, т. І, л. 132. Препис. Машинопис.
 

№ 10 Съобщение на Агенция “Асошиейтед прес”от Белград с подробности около убийството на югославсия крал Александър “Александър жертва на суетата; отхвърля с пренебрежение противокуршумна жилетка”

Белград, 17 октомври 1934 г.
Югославският крал  Александър се прости с живота си, заради суета.
Кралят, който бе убит през миналата седмица в Марсилия притежавал две противокуршумни жилетки. Възнамерявал да носи едната във Франция, както направил месец преди това в България, по време на посещението си. 
Но при дебаркирането от круизера “Дубровник” в Марсилия бил облечен с адмиралска униформа. “Асошиейтед прес” научи, тази нощ, че той облякъл жилетката, но установил след това, че адмиралското сако не стои добре над ризница.
Свалил жилетката в последния момент и при слизането на брега, носел перфектно изпъната униформа, но без предварително взетите мерки за охрана.
Предварително той пробвал своята противокуршумна жилетка само под сакото на армейската си униформа.
Експерти потвърдиха пред “Асошиейтед прес”, че в Марсилия жилетката е била достатъчна, за да спаси живота  на краля, защото нито един от смъртоносните куршуми не е засегнал главата му, а самата ризница е била достатъчно здрава, за да отклони смъртоносния куршум от тялото.
Александър отхвърлил идеята за подобна защита, когато представител на фирмата, преди отпътуването от родината, предложил противокуршумните жилетки. Хората от охраната му, обаче настояли.
Кралят присъствал с видимо неудоволствие на демонстрацията. Представителят на фирмата облякъл жилетката и от охраната на краля стреляли три пъти от разстояние десет стъпки. 
Изстрелите били съвсем истински, но човекът останал невредим, куршумите се плъзнали по жилетката.  
В. “E. S.”, 17.Х.1934.
 

№ 11 Информация от д-р Радивой Воркалич, югославски политемигрант до Дирекция на полицията за дейността на Хърватската усташка организация, ролята на нейните ръководители, пропагандната им дейност чрез вестници, наличието на подготвена армия и терористи, броя на хърватската емиграция, опитите на крал Александър преди убийството му да постигне споразумение с опозицията и за евентуалните министри в новото правителство.

Б. м., 18 октомври 1934 г.
Д-р Радивой Воркалич, югославянски полит[ически] емигрант съобщава:
В-к "Независима хърватска държава", орган на усташката организация през м. юни т. г. печата решението на организацията, с което се осъжда крал Александър на смърт и че изпълнението на присъдата се възлага на д-р Анте Павелич. Вестникът свободно се продаваше в Париж.
Организацията на усташите работи явно във Франция, Белгия и Америка, а в Италия и Унгария тайно. Около Триест в Италия се намира хърватската армия на Павелич около 2000 души, а в Унгария близо до с. Янка Пуста са терористите на организацията, които са подчинени на Перчец. От м. април т. г. лагерът на хърватските терористи се е преместил на друго място, пак в Унгария.
Усташката (революционна) организация има 7 органа: поменатия по-горе, "Хърватски домобран", "Усташ", "Чрич", "Кроация прес" на френски език и др.
Освен Павелич и Перчец по-видни водачи на организацията са:
Д-р Бранимир Елич, често пътува, д-р Миле Будак, Егон Кватерник, генерал Саркотич и др.
Организацията получава обилни средства от Италия.
Павелич и Будак са крайно почтени, но фанатици.
По повод речта на Павелич в София през 1929 г., той е осъден на смърт в Белград.
Усташите са за самостойна хърватска държава, която да включва от Сърбия до Белград, Босна и Херцеговина и Далмация.
Усташката организация в Хърватско имала слабо влияние. Неговото влияние е вън от Хърватско, между хърватската икономическа емиграция, която се състои повече от работници. Във Франция такава емиграция има около 45 000 души, в Белгия около 25 000, в Холандия около - 5000, а в Америка - около 7 – 800 000 души. Югославянската политическа емиграция в Европа е около 3000 души.
Политическата хърватска емиграция в Европа, която е под влиянието на д-р Мачек и Прибичевич се представлява от Светозар Пребичевич в Париж, председател на селско-демократическата коалиция, Август Контич във Виена, Юрай Кърнович в Женева, дето издава на френски, немски и английски в. "Кроация".
Крал Александър последните няколко месеци диреше компромис с опозицията. На този курс се дължи освобождението от затвора на д-р Мачек, който беше в затвора в Сремска Митровица и на Корошец, който беше интерниран на остров Хвара, Далмация. Този курс ще продължи, понеже е необходим за народното единство. Очаква се амнистия. Още от сега се набелязват и новите министри: от радикалите - д-р М. Стоянович, д-р Л. Маркович и Кръста Милетич, всички бивши министри, от словенската клерикална партия д-р Корошец, от босненските мюсюлмани - д-р Спахо, от демократите - д-р Маркович или д-р Б. Вланч.
ЦДА, ф. 370 к, оп. 6, а. е. 411, л. 106. Копие. Машинопис. 
 

№ 12 Съобщение на в. “Утро” “Черноземски е спасил живота на Менча Кърничева”, изхвърлено от цензурата.

София, 19 октомври 1934 г.
Рим, 18 октомври (“Утро). В. “Кориере де ла сера” съобщава един интересен факт из живота на Черноземски. Един ден Менча Кърничева, която в 1926 год. уби във Виена Паница, ударила плесница на един млад македонец. Последният извадил револвера си и бил готов да стреля. В това време Черноземски се хвърлил върху младежа, хванал го за гушата и щял да го удуши.
АМВР, Об. 23650, т. І, л. 265. Оригинал. Машинопис.
 

№ 13 Рапорт № 120 от Панчо Дорев, български пълномощен министър в Прага до К. Батолов, министър на външните работи и изповеданията за отражението сред обществеността в Чехословакия на марсилския атентат.

Прага, 20 октомври 1934 г.
Многоуважаеми Господин Министре,
Към шифр[ована] тел[еграма] № 119 от 19.Х.1934
Отражението в печата и обществото от убийството на крал Александра е насочено изцяло срещу Маджарско. И идентифицирането самоличността на убиеца като македонски терорист не измени в нищо този обществен наклон. От деня на убийството до днес аз не прочетох нищо, не чух и забелязах и най-малкия намек против България, а имах и търсих случай да видя доста хора.
На всякъде и от всички, насаме и публично, се подчертава енергичността на българското правителство при разтурянето на ВМРО както и радостния факт за братските отношения между Белград и София. Така напр. и на грамадното траурно тържество завчера на площада пред кметството, уредено от Националния съвет, града Прага и Югославянско - Чехословашката лига, проф. д-р Б. Немец, председател на Националния съвет на Чехословашко, в своята встъпителна реч, която биде разгласена на всякъде, силно изговори следната фраза:
"Крал Александър, който толкова извърши за заздравяването на Малката Антанта, който, който подаде своята рицарска ръка за Съглашение с България, от което може да излезе нов Балкан"… Също и известният публицист г. Хуберт Рипка, на уводно място във вчерашния "Лидове Новини" казва, че "политиката на крал Александъра била проста, водена от само няколко основни цели: единение на Югославия, съюз с Франция и Малката Антанта, Балканска Антанта и сближение с България".
Последните два дена посетих г. д-р Хайек, директора на информационния отдел при Министерството на външните работи и д-р Швиховски, директора на "Центро - Прес" - доверени лица на меродавните кръгове - и надълго разговарях с тях. И двамата не намираха думи, как да изкажат своето огорчение от небрежността на френската полиция, от моралната отговорност на Маджарско, но не казаха нито думица против България.
Г-н д-р Швиховски, макар и председател на Вестникарското сдружение на Малката Антанта, добави, че тях интересува главно България и Югославия, Румъния не им трябвала толкова. На г. Швиховски съобщили от Белград, че цензурата е дала заповед на вестниците да не използуват и не коментират сведенията по убийството против никоя държава, а още по-малко против България. Също и д-р Щанглер, подначалник на Стопанската секция при Министерството на външните работи и шеф на Чехословашката делегация при Стопанския съвет на Малката Антанта в Белград, дето е престоял повече от десетина дена и имал възможност да чуе много интимни неща, не може да опише въодушевлението на югославяните от искрения и сигурен прием на покойния крал в София, в сравнение с трагичната му кончина в Марсилия.
Аз присъствувах на всички траурни манифестации. На панихидата в православната църква, минавайки сред шпалира на югославянските студенти, мнозина от тях най-искрено и почтително се покланяха, а вечерта същите и други чешки студенти - около 700 души - направиха демонстрация на площада пред Маджарската легация.
Днес на обяд ще ме посети югославянският пълномощен министър г. д-р Гризогоно, види се да благодари за моето живо участие в тяхната скръб. И на него и на други постоянно изтъквам енергичността и искреността на българското правителство. Отбелязвам също факта, че Ванчо Михайлов предпочете да мине няколко стотин километра на изток и се озова на турската граница, наместо да мине само десетина километра за Югославия. Това много ясно показва, че в Македония под Югославия не съществува никаква революционна мрежа, а само лоялни българи и граждани, които трябва да се пазят и добре третират.
С отлични почитания,
Пълномощен министър: П. Дорев
[Печат "Legation Royale de Bulgarie - Prague"] 
ЦДА, ф. 176 к, оп. 6, а. е. 2398, л. 25-27. Оригинал. Ръкопис. Рапортът е с № 120, Т. А. от 20.Х.1934 и се съхранява в Политическия отдел на МВРИ и има резолюцията "П. О." и подписа "К. Д. Б."
 

№ 14 Съобщение на в. “Правда”, бр. 290 “Сътрудничеството на хърватските и македонски фашисти”.

Москва, 20 октомври 1934 г.
Предават от Виена, че Белградски политически кръгове подчертават, че съществува най-тясно сътрудничество между хърватските и македонски фашисти. Окончателно е установено, че убиецът на крал Александър и Барту и член на Македонската фашистка организация на Михайлов – Георгиев. Той е работил в редовете на хърватската фашистка организация “Усташи” като инструктор.
Между Павелич и фашисткия “Македонски национален комитет” през 1929 г. е било подписано и публикувано съглашение за съвместна борба. Съглашението за съвместната терористическа дейност и за връзките с ревизионистките фашистки организации в странство, се е държало в тайна. Обаче, тази съвместна дейност се е изразявала в подготвяне на ред покушения срещу правителствените здания, железопътни линии и видни правителствени дейци в Югославия. Подчертава се по-нататък, че не е случайно, че гдето за инструктор на “Усташите” е бил назначен Владимир Георгиев, който, през 1924 г. е убил видният комунист-депутат на Работническата партия – Хаджидимов.
Белградските политически кръгове също така указват, че сътрудничеството на хърватските и македонски фашисти се закрепва още повече от обстоятелството, че те заедно станали агенти, на ревизионистките фашистки кръгове в странство, в частност в Унгария и Германия. И те, и другите, са станали явни агитатори на национал-социализма и се стараели да направят хърватското и македонско движение по направление на ревизионисткия режим.
Публ. във в. “Правда”, бр. 290, Москва, 20 октомври 1934 г. АМВР, Об. 23650, т. І, л. 143. Копие. Машинопис. 
 

№ 15 Статия от Джон Рандолф “Ревнива жена разкрива Балкански интриги”, публикувана във в. “Вашингтон Пост”

Вашингтон, 20 октомври  1934 г.
Прогонена от терористите тя разкрива тайна среща в Унгария, когато е замислено убийството; признание обрича любовник
Ревнива и отмъстителна жена отново привлече погледите към мрачните балкански афери с арестуването на Антон Павелич, хърватски терористически лидер, вчера в Торино, Италия, като заговорник в убийството на крал Александър Югославски.
Тя се казва Йелке (Хелен) Погорелес и според писмените й показания сега е някъде из Съединените щати. Причината е, че нейният любовник и братовчед Густав Перчец или Пашец я изоставил и тя разкрила пред югославските власти плановете и оръжието укрити във фермата Янка Пуста в Унгария, в близост до югославската граница. Перчец и Павелич са изправени задочно пред съда, благодарение на нейните свидетелства  и двамата са застрашени от смъртни присъди.
Нейната трагична история стигна до Вашингтон под формата на брошура, отпечатана в Загреб под заглавието “Изповедта на Йелке Погорелес”, тя съдържа подписаните й признания, заедно с фотокопия и репродукции от документи. 
Йелке Погорелес в обширно изложение, придружено със нейни снимки, както и на Першец, фотокопия на паспортите им с фалшиви имена, използвани от двамата, разкрива мрежата от  широки международни връзки около интригата,  в която са замесени Павелич и Перчец и луксозния живот, на двамата осигурен с парите, давани им от враговете на тяхната страна. 
Тя се разкайва за ужасната роля, която двамата са изиграли и това я е накарало да “каже всичко”. Но тя самата казва, че всичко й се струвало недостатъчно, след като като Перчец започнал да охладнява към нея и я изоставил заради друга жена. 
“Като младо момиче, - декларира тя – повярвах в лъжите им и тръгнах, придружена от братовчед си Перчец  кам Италия и Австрия, а по-късно и Унгария, където Перчец бе официално подпомаган от Унгарското правителство”.
След разказа за своите разочарования, тя продължава: “Благодарение на унгарския си паспорт с името Илонда Погоралиц, успях да напусна Унгария и сега живея свободно при свой братовчед в Америка. Вече мога да пиша за своите  печални преживелици, както и да сваля маската от лицата на Перчец и Павелич, истинските организатори на убийството на Тони Шлегел (хърватски журналист в Загреб), който бе убит от техни агенти, за убийството на бившия министър Нойдорфер, също хърватин, за това как бомбардираха югославски железопътни линии, избивайки жени и деца.”
Тя разказва как двамата подлъгвали безработни хърватски работници в Белгия и Франция да дойдат в Италия и Унгария с обещание за работа, а след това ги вкарвали насила в лагерите за “терористи”. Който се опитвал да избяга – продължава тя – бе измъчван или убиван. Тя разказва, че Перчец сам убил един от тях в Янка Пуста. Перчец бил “желязната ръка”, убиец и учител на убийци, когото Павелич използвал при преговори или за пропаганда, продължава тя. 
Според нейните декларации, тази малка терористична група, не представлявала хърватите като народ, а само ограничено малцинство от терористи, вражески настроени и заблудени. 
Когато пристига за първи път във Виена, за да заживее със своя “любим” тя не знаела нищо за делата му, но скоро се запознава с неговия секретар, с когото работел през деня, а нощно време скитал по баровете и много скоро научила за истинското състояние на нещата. 
По пътищата на Унгария
През януари 1929 година тя преминала през югославските земи в  Унгария, заедно с Бранко Йелич, който сега е в САЩ. Получили унгарски паспорти и тръгнали към Италия, а и по-късно към Виена, където Перчец започнал преговори с български терористи. По-късно, щом влязъл в България, Перчец установил връзка с Ванче Михайлов, лидер на македонските терористи, а след това се опитал да стигне до САЩ през Турция. По-късно Михайлов е експулсиран от България, след държавен преврат, който се отразил върху отношенията между тази страна и Югославия. Мъжът, който всъщност е убиецът на крал Александър, преди това  бил шофьор на Михайлов. 
По-късно Перчец и Павелич пристигат в Италия, казва тя, където успяват да предизвикат съчувствието на италианското правителство. Но тя не е съвсем наясно в какво се изразявало това съчувствие. 
Сред посетителите във виенския им дом били Йелич, Алфред Нойман - австрийски полковник, Лацио Бенеш от Американската прес агенция, Джорджо Санца – италиански журналист, д-р Еугенио Мореале – пресаташе в Италианското посолство във Виена. По-нататък  Перчец и Павелич започнали да подготвят пропагандни материали за италианските вестници. 
Купуване на фермата
Когато терористичните действия започнали, твърди тя,  купили малка ферма в Клингенбах, където произвеждали адски машини. Тук една от водещите фигури бил югославянин, наричан Кремзир. Подготвили бомбардировките над югославските железопътни линии, които всявали страх и безредие в страната.  
“Когато цялото семейство на един професор загина при бомбардировка, разбрах че не мога да остана повече. Заминах за София и станах кабаретна танцьорка. Единствената ми утеха бяха писмата на Перчец, в чиято любов аз все още вярвах”. 
Тя разказва, че по онова време той заминал за Будапеща, за да установи връзка с унгарските власти, тогава било решено да се купи малка ферма, много полезна за изпращане на шпиони и за пропаганда. 
“Перчец купи Янка Пуста, само на 4-5 мили от югославската граница, продължава Йелке. Тук терористичната работа продължи и тук тренираха мъже за убийци. Скоро тя го настига в Будапеща, но работата му отново всява ужас в душата й. Работи с военните. Йелке изпраща доклади до унгарски офицери. Често сменя имената и адресите, последният му паспорт бил на името на Кроум Илс, журналист. Нейният паспорт бил на името на Илонда Погоралиц, родена в Будапеща. 
По съвет на унгарските власти, те живеят разделено. По това време, свидетелства тя, шофьорът Поспишил е бодигард на Перчец, по късно той е арестуван във Франция, като замесен в смъртта на Александър.
Разкрития разтърсват лагера
Тероризмът продължава. Перчец лично убива човек в Янка Пуста за дезертьорство. Те всички носят униформи на усташи, известна терористична група. После за нея настъпва краят: 
Отношенията ни ставаха все по-студени. Той ми говореше повече като на слугиня, а не като на съпруга. Знаех, че съм загубила  последната си надежда и бях ужасно ревнива. Следях го. Открих, че посещава друга жена. Проследих го до вратата на нейната къща. По-късно за огромна своя изненада открих, че мнозина други я посещават. Загубих надежда, че някога ще се ожени за мен и го помолих за малко пари, исках да започна живота си отначало в друга страна. Каза ми, че имам достатъчно, за да живея, но не мога да замина. Поисках последен разговор. След няколко дни той дойде и аз му казах, че знам как ме е подмамил. Разплаках се. Разбрах че напълно съм го загубила. Казах му, че ще замина независимо от това дали ще ми даде пари. Изведнъж той промени студеното си държание и започна да ме моли да остана. Не можех да му вярвам. Бях взела своето решение. Знаех, че той го направи само от страх пред моето отмъщение. 
Последно бягство в чужбина
Той взе парите ми и започна да търси паспорта, претърси апартамента. Можеше да ме убие при опит за бягство. 
Малко след това се осъществи най-трудното ми излизане през граница. Тогава, казва тя, стигнах до Югославия и разказах историята си на един вестник в Загреб, който я публикува, а по късно отидох в полицията. 
Публ. във в. “Washington Post”, Washington, № 21310, 20.X.1934.
 

№ 16 Съобщение на в. “Ню Йорк Таймс” “Съглашенците искат спиране на убийствата” за взети решения на заседанията на Малката антанта в Белград

Белград, 19 октомври 1934 г.
На днешното заседание на Малката антанта, бе решено да не се предприемат драстични  мерки срещу Италия и Унгария, заради убежището, което дават на хърватски и македонски терористи, независимо от факта, че в Боргеторо, Италия се обучават терористи под ръководството на д-р Анте Павелич, а Густав Перчец прави същото в Янка Пуста, Унгария, което изобщо не подлежи на съмнение. 
От Боргеторо бе изпратен Петер Ореб, с цел да убие Александър в Загреб на Коледа, както е напълно ясно, че Владо Георгиев, който уби краля в Марсилия е обучаван в Янка Пуста. Министрите на страните от Малката антанта се споразумяха за действия срещу убийствата в различни европейски страни, против толерирането на терористите, както и за получаване на пълна информация по отношение на дейността им в Унгария.
Само Унгария бе атакувана
Белград явно избягва да си създава неприятности в отношенията с Италия и затова общественото мнение бе настроено срещу Унгария, независимо от факта, че терористичните действия в Италия са добре известни след признанията на Ореб в съда през миналата пролет.
Конференцията на Малката антанта и Балканската конференция подчертаха, че убийството няма да изостри отношенията им с Франция. Дори последните думи на краля преди няколко дни бяха променени от “Пазете Югославия” в: “Пазете Югославия и поддържайте приятелството с Франция!”
Първата среща на Малката антанта и министрите от Балканската антанта изтъкна известен прогрес по отношение на реализацията на плана на д-р Едуард Бенеш за разширяване основите на Малката антанта чрез обхващане на държавите от Балканската антанта.
Журналистите получиха тази вечер от страна на външните министри на Румъния, Гърция и Турция – господата Титулеску, Максимос и Тевфик Ружди Бей, комюникета  написани с почти еднакви думи от страна на конференциите на Малката антанта и Балканската антанта. В комюникетата не са споменати Италия и Унгария, но те настояват общо за сътрудничество между всички държави за търсене на отговорност за убийството и за предотвратяване на бъдещи терористични действия. 
Двете антанти считат че убийството в Марсилия  е извършено под влияние на фактори, които действат извън пределите на Югославия и трябва да се разглежда като въпрос на външната политика. В комюникето се споменава, че множество от терористичните актове са били подготвени, за да нанесат вреда на международната политика, и особено на новопостигнатите споразумения.
В комюникето, г-н Титулеску подчертава: “Тази международна анархия получи своята кулминация чрез убийството на един  велик монарх, обичан и уважаван от всички”. 
Комюникето на двете антанти призовава всички държави да си сътрудничат, както  и да се предотврати на всяка цена повторението на това престъпление. Всички са убедени, че ако това се случи, то несъмнено ще предизвика ужасни последствия. 
В никакъв случай двете антанти не бива да позволят разширяването на тероризма и антидържавните атаки.
Преди конференцията, външният министър на Чехословакия Едуард Бенеш, както и г-н Титулеску, г-н Тевфик и г-н Максимос са били поканени на среднощен разговор от Крал Карол Румънски, който ги помолил да изяснят случая с убийството на Александър, както и промените в политическата ситуация. Външният министър на Югославия Йефтич не е присъствал на дискусията. 
Голям интерес предизвиква срещата на Карол с немския министър Гьоринг. Официалното обяснение за закъснението му бе, че заради погребението, е имал редица куртоазни посещения, а с Карол е трябвало да обсъди редица семейни проблеми. 
Придвижването на Гьоринг на югославска територия се пази в пълна тайна, но упорито се говори, че освен посещение при кралица Мария, той се е срещал с югославския премиер, с външния министър, с министъра на войната. Говори се, че ще се опита да създаде контакти с президента Лебрюн и други френски политици, но не успяхме да получим потвърждение.
Регентът планира включванвето на словенския лидер отец Корошец в новия кабинет. Премиерът Узунович и министърът на правосъдето Максимович са против всякакви промени. Те смятат, че само сегашното правителство може да продължи кралската политика. Турският външен министър съобщи днес, че конференцията на Балканската антанта ще се състои в Ангора на 26 октомври. Очаква се външните министри на Румъния, Турция, Гърция и Югославия да обсъдят текущите проблеми на Балканите.
“Ние ще продължим великото дело на крал Александър, добави г-н Тевфик. “Неговата инициатива и пророчеството му ще продължат да ръководят нашата дейност”.
Публ. във в. “New York Times”, 20.Х.1934.
 

№ 17 Рапорт от Димитър М. Дафинов до К. Батолов, министър на външните работи и изповеданията за впечатлението в Германия от посещението на югославския крал Александър в България и от убийството му в Марсилия и за отношението към българо-югославското сближение и Балканския пакт.

Берлин, 23 октомври 1934 г.
Господин Министре,
Убийството на крал Александър в Марсилия наложи едно по-широко осведомление в духа на окръжното Ви № 363 от 4 т. м, поради което отложих изпращането на настоящия ми рапорт. Днес посетих директора на Политическия отдел при тукашното Министерство на външните работи, както и неговия помощник за балканските държави. Разговарях също така с някои чужди представители, а също с хора от националсоциалистическата партия. По-долу давам в заключителна форма впечатлението ми.
Посещението на югославянската кралска двойка в България се посрещна в официалните германски кръгове с видимо задоволство. "Сближението на приятелите ни българи със съседите им югославяни може само да ни радва, ми каза директора на Политическия отдел г. Кьопке, защото ние сме за мира на Балканите, за мира в цяла Европа". Тук се приема, че кралското посещение в София било едно отслабване на италианското влияние изобщо на Балканите и на французкото такова специално в Югославия. В разбирателството между българи и югославяни германците виждат (те го желаят) гаранцията за освобождаването на двата народа от зависимостта им във външнополитическо отношение от някои велики сили. И в този дух германците ни пожелават постигането на истинското приятелско сближение с нашата съседка Югославия, към която те напоследък проявяват особен интерес.
Убийството на крал Александър в първите дни тук причини една загриженост за запазването мира на Балканите. Сведенията за добрия ред в Югославия и спокойния тон на правителството и в отношенията му към чужбина внесоха тук едно успокоение. Някои вестници станаха и верни изразители на онова, което се желае в Германия: ориентирането на югославянската политика към нея, защото така една политика е била призната от покойния крал и неговия министър на външните работи Йефтич за полезна както за общия мир, тъй и за културно-стопанския развой на Средна Европа. Все пак ми се вижда малко прекалено доверчив германеца като допуща, че Югославия би се освободила тъй лесно от своята опекунка и приятелка Франция. Макар и водени от чисто стопански интереси към Югославия, германците се стремят към едно сближение с последната още и поради някои политически предпоставки, за които споменах по-горе. Това стремление се изтъква като желание и на самия Хитлер, който намирал, че една силна и единна Югославия, тъй както тя е създадена от покойния крал би била в интереса на европейския мир. (Отиването на пруския министър-председател Гьоринг в Белград като представител на Хитлера и на армията и полагането венеца с интересния надпис "германската армия на своя достоен противник" беше с цел още и да погали самолюбието на сърбите.) Последните изявления на министър-председателя г. Кимон Георгиев пред печата се посрещнаха в тукашните официални кръгове като укрепващи надеждата за по-нататъшното успешно развитие на процеса за сближението между България и Югославия.
Не се впущам в по-големи подробности около политическите комбинации, които могат да се видят от гер




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: drlubenova
Категория: Други
Прочетен: 2044647
Постинги: 4536
Коментари: 237
Гласове: 2782
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031