Безброй процеси протичат едновременно в невероятната невронна мрежа на този все още сравнително тайнствен орган, отговорен за поведението ни във всички аспекти на живота. Трябва да отбележим, че докато мозъкът по време на еволюцията си е развил фини механизми за контрол на вътрешната си среда и нивата на естествените вещества са в строго определени граници, приемът на наркотични и упойващи вещества е изцяло под отговорността на отделния индивид. За съжаление, мозъкът не разполага със защитна система при прием на такъв вид субстанции. Оказва се, че хората са податливи към изпадане в определени поведенчески шаблони именно защото в миналото съответните действия са допринасяли за оцеляването. Пристрастяващите и наркотични вещества имат мощен ефект поради факта, че невронните „вериги”, които използват за осъществяването на ефекта си са изковани от ръката на еволюцията с оглед осигуряване на оцеляването на може би най- съвършената и съответно най-ценната й рожба – човекът. В този род на мисли пристрастеният към дадено поведение или вещество използва едно от най-силните оръжия на природата срещу себе си…Нека обърнем внимание на някои пристрастяващи вещества и начина, по който влияят на мозъка и поведението ни:


Кокаинът

Кокаинът е алкалоид, получаван от листата на растението кока. Причинява еуфория и вълнение, прилив на енергия. Пристрастяването към кокаина е изключително лесно. Промените в мозъка започват след първия прием на кокаин. При продължителна употреба настъпват изменения в мозъчните центрове, отговорни за взимането на решения, обучението и паметта.Може дори да се каже, че кокаинът „обучава” мозъка така, че приемът на следващата доза да бъде доминанта в съзнанието на употребяващия. Търсенето и приемането на субстанцията се превръща в навик. Някои изследвания с животни показват интересна връзка между вулнерабилност към приемане на кокаин и постигнатия социален статус. След изследвания с позитронно-емисионна томография се оказало, че доминантните животни в една социална група придобили увеличен брой допаминови рецептори и приемат по-малко кокаин от тези с по-нисък ранг. Биохимията на мозъка се променя в зависимост от социалния статус и ситуациите, в които сме поставени. Стресиращата среда представлява сериозен рисков  фактор за здравето и увеличава податливостта на индивида къмизползване на наркотични вещества. Натрупаните знания за това как действат пристрастяващи дейности и вещества обаче могат да бъдат обърнати в наша полза. Какво се случва ако индивидът е в позитивна, стимулираща среда ? Науката предлага отговор и на това. Две групи плъхове били поставени при различни условия – едните при стандартни, а другите – в просторни клетки с няколко пъстрииграчки, сменяни периодично. Наблюдавало се е намаляване на свързаните с пристрастеност поведенчески модели, както и понижено приемане на наркотични вещества от живеещите в „обогатена” среда. Изследванията показват, че позитивната среда промения биохимията на мозъка и дори може да помогне на пристрастени за въздържане от приемане на „лоши” субстанции. Поуката: методичното и търпеливо създаване на стабилна, позитивна и стимулираща житейска структура и мироглед, би тласнала мозъка да се развие в правилната посока по отношение на спиралата на живота; защото животът представлява една спирала с два пътя – нагоре и надолу. Нека тръгнем нагоре.

Никотин 
Тютюнопушенето е сериозен проблем за обществото ни в 21 век, тъй като представлява един от водещите фактори за болести и смъртност в световен мащаб. Тютюнопушенето е основна причина за заболявания от разнообразно естество – дихателни нарушения, сърдечно-съдови и ракови заболявания. Представлява рисков фактор за язви на стомаха и дванадесетопръстника, диабет, остеопороза и инфекциозни процеси в дихателната система. Тревожна тенденция представляват съпоставимите данни за хора, които се отказват от цигарите и тези, които започват да ги използват. Ранното започване на употреба увеличава риска за пристрастяване – многобройни мозъчни изследвания на развиващи се животни показват, че никотинът причинява необратими промени, свързани с пристрастяването и те са по-значителни при подрастващи в сравнение с възрастни плъхове. Пушачите употребяват цигари заради фармакологичните им ефекти – подобряване на настроението и подпомагане на умственото и физическото функциониране. Никотинът подобрява концентрацията и времето за реакция. Той имитираацетилхолина по отношение на своето действие – свързва се с няколко вида рецептори (рецепторите представляват нещо като „ключалка”, чрез която клетката приема сигнали – „ключове” от външната среда).

Пътешествието на никотина до мозъка се осъществява за секунди, като той преминава от белите дробове към него чрез артериалната циркулация. Жените метаболизират никотина по-бързо от представителите на мъжкия пол и това може да е фактор за по-трудното отказване от цигарите при тях. Никотинът поражда освобождаване на допамин – невротрансмитер, свързан с усещането на удоволствие и важен за насърчаване на тютюнопушенето. Учените смятат, че никотинови рецептори с понижена чувствителност стават „активни” в периоди на въздържание, например нощен сън. Свързването на никотин с рецепторите води до намаляване на симптомите на „никотинов глад”. Абстиненцията се свързва с периоди на тревожност, раздразнителност и депресия. Не бива да забравяме също, чесъзнанието на пушача свързва акта на пушенето с определени ситуации, усещания, настроения и фактори на средата, които могат да бъдат силен стимул за употреба – събиране с приятели, мирисът на дима и т.н. Стига се до един порочен кръг, от който излизането е трудно.Никотинът е биоактивно вещество с множество негативни последици за човешкия организъм. Механизмите, по които влияе на тялото и поведението са сложни; подобно на други пристрастяващи вещества, той „отвлича” естествените регулаторни механизми на мозъка и ги отклонява от естествения си ход. Отровата на цигарения дим под една или друга форма прониква на ниво клетка, тъкан и съзнание. Хванати в наречения „капан на удоволствието”, пушачите бягат от въздържанието и къмвъзнаграждението.  06.07.2017 Безброй процеси протичат едновременно в невероятната невронна мрежа на този все още сравнително тайнствен орган, отговорен за поведението ни във всички аспекти на живота. Трябва да отбележим, че докато мозъкът по време на еволюцията си е развил фини механизми за контрол на вътрешната си среда и нивата на естествените вещества са в строго определени граници, приемът на наркотични и упойващи вещества е изцяло под отговорността на отделния индивид. За съжаление, мозъкът не разполага със защитна система при прием на такъв вид субстанции. Оказва се, че хората са податливи към изпадане в определени поведенчески шаблони именно защото в миналото съответните действия са допринасяли за оцеляването. Пристрастяващите и наркотични вещества имат мощен ефект поради факта, че невронните „вериги”, които използват за осъществяването на ефекта си са изковани от ръката на еволюцията с оглед осигуряване на оцеляването на може би най- съвършената и съответно най-ценната й рожба – човекът. В този род на мисли пристрастеният към дадено поведение или вещество използва едно от най-силните оръжия на природата срещу себе си…Нека обърнем внимание на някои пристрастяващи вещества и начина, по който влияят на мозъка и поведението ни: Кокаинът Кокаинът е алкалоид, получаван от листата на растението кока. Причинява еуфория и вълнение, прилив на енергия. Пристрастяването към кокаина е изключително лесно. Промените в мозъка започват след първия прием на кокаин. При продължителна употреба настъпват изменения в мозъчните центрове, отговорни за взимането на решения, обучението и паметта.Може дори да се каже, че кокаинът „обучава” мозъка така, че приемът на следващата доза да бъде доминанта в съзнанието на употребяващия. Търсенето и приемането на субстанцията се превръща в навик. Някои изследвания с животни показват интересна връзка между вулнерабилност към приемане на кокаин и постигнатия социален статус. След изследвания с позитронно-емисионна томография се оказало, че доминантните животни в една социална група придобили увеличен брой допаминови рецептори и приемат по-малко кокаин от тези с по-нисък ранг. Биохимията на мозъка се променя в зависимост от социалния статус и ситуациите, в които сме поставени. Стресиращата среда представлява сериозен рисков  фактор за здравето и увеличава податливостта на индивида къмизползване на наркотични вещества. Натрупаните знания за това как действат пристрастяващи дейности и вещества обаче могат да бъдат обърнати в наша полза. Какво се случва ако индивидът е в позитивна, стимулираща среда ? Науката предлага отговор и на това. Две групи плъхове били поставени при различни условия – едните при стандартни, а другите – в просторни клетки с няколко пъстрииграчки, сменяни периодично. Наблюдавало се е намаляване на свързаните с пристрастеност поведенчески модели, както и понижено приемане на наркотични вещества от живеещите в „обогатена” среда. Изследванията показват, че позитивната среда промения биохимията на мозъка и дори може да помогне на пристрастени за въздържане от приемане на „лоши” субстанции. Поуката: методичното и търпеливо създаване на стабилна, позитивна и стимулираща житейска структура и мироглед, би тласнала мозъка да се развие в правилната посока по отношение на спиралата на живота; защото животът представлява една спирала с два пътя – нагоре и надолу. Нека тръгнем нагоре. Никотин  Тютюнопушенето е сериозен проблем за обществото ни в 21 век, тъй като представлява един от водещите фактори за болести и смъртност в световен мащаб. Тютюнопушенето е основна причина за заболявания от разнообразно естество – дихателни нарушения, сърдечно-съдови и ракови заболявания. Представлява рисков фактор за язви на стомаха и дванадесетопръстника, диабет, остеопороза и инфекциозни процеси в дихателната система. Тревожна тенденция представляват съпоставимите данни за хора, които се отказват от цигарите и тези, които започват да ги използват. Ранното започване на употреба увеличава риска за пристрастяване – многобройни мозъчни изследвания на развиващи се животни показват, че никотинът причинява необратими промени, свързани с пристрастяването и те са по-значителни при подрастващи в сравнение с възрастни плъхове. Пушачите употребяват цигари заради фармакологичните им ефекти – подобряване на настроението и подпомагане на умственото и физическото функциониране. Никотинът подобрява концентрацията и времето за реакция. Той имитираацетилхолина по отношение на своето действие – свързва се с няколко вида рецептори (рецепторите представляват нещо като „ключалка”, чрез която клетката приема сигнали – „ключове” от външната среда). Пътешествието на никотина до мозъка се осъществява за секунди, като той преминава от белите дробове към него чрез артериалната циркулация. Жените метаболизират никотина по-бързо от представителите на мъжкия пол и това може да е фактор за по-трудното отказване от цигарите при тях. Никотинът поражда освобождаване на допамин – невротрансмитер, свързан с усещането на удоволствие и важен за насърчаване на тютюнопушенето. Учените смятат, че никотинови рецептори с понижена чувствителност стават „активни” в периоди на въздържание, например нощен сън. Свързването на никотин с рецепторите води до намаляване на симптомите на „никотинов глад”. Абстиненцията се свързва с периоди на тревожност, раздразнителност и депресия. Не бива да забравяме също, чесъзнанието на пушача свързва акта на пушенето с определени ситуации, усещания, настроения и фактори на средата, които могат да бъдат силен стимул за употреба – събиране с приятели, мирисът на дима и т.н. Стига се до един порочен кръг, от който излизането е трудно.Никотинът е биоактивно вещество с множество негативни последици за човешкия организъм. Механизмите, по които влияе на тялото и поведението са сложни; подобно на други пристрастяващи вещества, той „отвлича” естествените регулаторни механизми на мозъка и ги отклонява от естествения си ход. Отровата на цигарения дим под една или друга форма прониква на ниво клетка, тъкан и съзнание. Хванати в наречения „капан на удоволствието”, пушачите бягат от въздържанието и къмвъзнаграждението.