- Отче, искаме да Ви питаме,
доколко молитвата може да помогне за успокоение на
семейство в което няма мир?
- Никой не се озлобява от доброто.
Идва жена да се жалва от своя мъж, който се пропил станал нервен,
а аз й казвам: „Сигурно не се е пропил от вкусните баници, които му правиш . Навярно е имало нещо, от което той е бил много опечален и за да се избави от тази скръб по някакъв начин е пийнал малко, помислил си, че така е потушил мъката, след което му е станало навик и човекът не може да се освободи вече от него.
„Сигурно с нещо си го огорчила със своя начин на живот, със своето поведение отношение, а ако не, то тогава с мислите си.
Била си недоволна от нещо или си имала други помисли, когато си встъпила в брак, а той е светиня”.

Брачният мир не трябва да се нарушава, а това става не само с думи и постъпки, но и с мислите.
.. _Има много такива примери, човек може и рая да превърне в ад.
Преди няколко години имах интересен случай.
Дойде при мен едно семейство, което Господ беше надарил с неописуема красота, никога не съм Виждал толкова красиви мъж и жена.
Времето беше хладно служехме в параклиса и след службата дойдоха да поговорим. „Идваме да ти се оплачем Оженихме се по любов, живеехме много добре, имахме постоянен мир и радост, истински рай беше в нашето семейство. Но от известно време започнахме да се караме за всяка дреболия изнервихме се, нямаме спокойствие вкъщи, а най-големият проблем е, че имаме шестгодишен син, заради когото и дойдохме.
Детето от известно време напълно се отдели от нас, не разговаря, постоянно иска при баба си и дядо си.
Ние се опитваме да го заговаряме, купуваме му скъпи играчки, дрехи, сладкиши - неща, които обича. Но той ги чупи, скача върху тях, гази и сладкиши и шоколади, всичко рита и бърза при баба си и дядо си. Не иска нито при баща си, нито при майка си.
Какво да правим?
Детето е здраво, не е болно.”
А аз им казвам: „Детето не иска такива майка и татко.”
„Но защо, къде е тайната?” То търси майка и татко, но няма нито единия, нито другия. Някога сте били доволни заедно, защото, както казахте, сте имали благословение от pодителите си.
Оженили сте се по любов и сте имали мир, къщата ви е била като рай.
А ето какво сте направили, всичко сте разрушили със своите мисли! Били сте щастливи от своя брак, не сте фантазирали нищо, а сега когато погледнеш някоя жена, която е по вкуса ти веднага й предаваш сърцето си сърдечно си с нея, а ти като жена, като погледнеш някой мъж, който ти харесва, твоето сърце отива след него. Сега сте заедно само телесно а духом сте разведени; единият блудства на една страна другият- на друга. Но, слава Богу, виждам, че не сте пречупили брачния венец. Детето усеща всичко това и не иска такъв баща и такава майка, защото не сте заедно, а скитате някъде и със своите мисли от рая сте създали ад. Разбирате ли какво сте направили?
Има и други примери. Имам по-малък брат, роден през 1929г., работи в Австрия, цялото му семейство е там, но имат и къща в село Породино. Преди шест години дойдоха на почивка и взеха по-големия ми брат. Аз бях в Белград да търся част за трактора ни. Намерих и купих частта.
Реших да отида при брат си, да ги видя какво правят със снахата. Те ми казаха, че се е върнал Драголюб и заедно отидохме да го посетим. Като влязохме, видяхме голяма маса, на която се бяха събрали приятели и роднини, съседи, стари и млади, мъже и жени, сто човека...
Донесоха столове за трима ни, а до вратата имаше диван и аз седнах на него. Поканиха ме на масата, а аз им отвърнах, че там ми е много добре, защото ги виждам всички. Отсреща седеше млада жена с дете. Тя каза: „Колко ми досажда това дете!”. Как може дете да е досадно за майка си?
А то бута главата настрани и й показва с пръст към вратата, „Мамо, мамо, навънка!”. Беше толкова малко, че не можеше да говори. Тя се пазеше от неговите ръчички, а то упорито не й даваше да гледа натам, накъдето гледаше. „Не знам какво да правя с това дете, толкова ми досажда!’ Помислих си, че детето не прави това без причина.

Погледнах, а майката не свежда погледа си от един младеж срещу нея. Загледала се е и сърцето й е отишло след него, а детето Веднага усети това и се опита да изкара майка си навън. После то не искаше и при майка си, а отиде при снаха ми, която виждаше за първи път.
Казах на двамата: виждате ли, детето не знае още добре да говори, но моментално усети, че майката не е с него, нито с неговия баща и затова искаше да излезе навън.
А вашето дете е на шест години, дълго сте заедно.
Вие сте му нанесли рана, голяма болка при баща и майка да няма нито единия. Връщайте се, казах им и бъдете както сте били някога и детето ще си е на място, всичко ще престане.
Ето, вие виждате как сами правим ад в своите семейства.
______________
Старецът Тадей
От книгата „Мир и радост В Светия Дух’