През месец Май 2017 г. в Благоевград се проведе форум под надслов „Православието срещу духовната криза“. Организатори бяха Православния информационен център на Неврокопската света митрополия, Общинския съвет по наркотични вещества и Община Благоевград. Форумът се проведе с благословията на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим и в него се включиха свещеници и специалисти работещи по проблема „Наркотици“, както и представители на различни институции.

Публикуваме доклада на протоиерей Михаил Манев представител на Варненска и Великопреславска св. митрополия: „Опитът на православния център за обгрижване на наркозависими „Св. Боян Енравота“ Варна.          

Темата за наркоманията е много афиширана и използвана. Има доста хора, които говорят какъв проблем е наркоманията, колко е тежък и как трябва да го разрешим. Идеята, че това не е проблем само на тялото, а и на душата, включва в решаването му и психолози, хапчета и т.н. Но трябва да е ясно, че проблемът наркомания е духовен и когато става дума за духовен проблем Църквата, като тяло Христово, чиято Глава е Сам Господ Иисус Христос, е начинът, по който може да се реши. В Православния център за духовно обгрижване на наркозависими "Св. княз Боян Енравота-първомъченик български” това, което правим, е да научим младежите да живеят без наркотици. Тези, които са опитвали да откажат цигарите, знаят колко е мъчително, а при наркотиците това е умножено по 100-200 пъти.

Центърът е създаден през 2003 година с благословението на блаженопочиналия Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Аз започнах своята работа там през 2005 година, след ръкоположението ми за дякон. От тогава до сега през центъра са минали над 250 човека - младежи, които са пълнолетни и са заявили ясно, че имат нужда от нашата помощ и желаят да се откажат от наркотиците. Това трябва да е много ясно инсценирано при работата с наркозависимите, човекът да е осъзнал, че има нужда от помощ.

Ние виждаме много зависими, но помагаме на тези, които искат да им помогнем, защото ако човек не желае твоята помощ, ти нямаш работа там. Ти може да му кажеш: „Христос те зове и чака. Ела!“, и да си отминеш. Той това ще го запомни. Направихме опит, като раздадохме визитни картички, на които имаше само един надпис: „Господ те чака“ и телефонен номер за връзка. Обадиха се младежи и изказаха желание и съгласие за промяна и ние започнахме работа. Работата с наркозависим  изисква търпение, много любов и ясно съзнание, че той може да те нарани и засегне, но и безстрашие, защото Бог е с нас.

Когато младежът е готов, ние може да го включим в програмата, след тест за наркотици, за да установим дали тялото му е чисто. Едно тяло, ако не приема наркотици в продължение на 15 дни и с повече пиене на вода, се изчиства. Т.е. след този период тялото няма нужда от наркотик, остава обаче зависимоста в главата и душата на човека. Следва преглед от лекaр и психиатър - психиатърът е специалиста, който посочва дали има психически отклонения. Наркотикът не променя само нервната система на човека, но и целия мозък. Особено днешните наркотици, известни още като клубни наркотици, отключват шизофрения. Преди време се молехме в центъра да няма хероинозависими, защото там има опасност и от СПИН, ХИВ и сифилис. Сега се молим да няма младежи употребяващи наркотици като днешните. Всеки втори, постъпващ при нас, от две години насам е с отключена шизофрения. Много трудно е да се работи с такъв човек. Той трудно възприема някои реалности.

От това, което ние сме видели, знаем, че наркотика не е лошо нещо до момента, в който аз пожелая да стане част от мен, да пожелая злото да влезе в мен. И от момента, когато злото влезе в мен, аз вече ставам роб на злото. Т.е. ние разглеждаме наркозависимите като обсебени хора, чрез които бесовете, благодарение на този наркотик, много силно увреждат душата на човек. И ние започваме системна работа. От една страна работим с доктори, които така да се каже, ремонтират тялото на човека, тъй като след спиране употребата на наркотици веднага започват и болките по тялото – в органите в зъбите.

Нашата програма е 24 часова, като ние ги държим в контролируема среда. При тях стоят момчета с опит по график, като имат дневен режим. Сутрин започваме с молитва и вечер завършваме с молитва. Преди и след работа се казва молитва. Молитвата става част от техния живот. Изчислихме, че за един ден те имат общо 6 часа молитва. През останалото време работят. Когато нямат работа, работят върху себе си, с нас – духовниците, чрез духовно обгрижване. Целта е заздравяване на личността. Не само постигане на някакво знание за себе си, но и знание за правилните ценности. Оказва се, че хората, които идват при нас, ясно осъзнават с разума си, че са стигнали дъното и не знаят обратния път нагоре. А този път нагоре ние може да им го покажем, ако те искат да ни следват, но ако не искат да ни следват, може да си тръгнат. Вратите на центъра са винаги отворени и ако някой реши може да си тръгне по всяко време, но ако го направи, не се връща - поне през първите шест месеца.

Всички тези правила се знаят още от самото начало, още първия месец, младежите трябва да знаят какво им предстои. Много важно е да има правила, защото правилата дават сигурност. Сигурността в живота на зависимите е това, което те преди са нямали. Всеки знае какво предстои през деня. Ние ги обгрижваме духовно - беседваме по различни теми: говорим за лъжата и истината, за честността, що е грях, грехове към Бога, грехове към човека. Изясняваме тайнство Покаяние и тайнство Причастие, общото понятие за личност, как да се развиваме като личности, междуличностните отношения. Обръщаме внимание върху неправилния подход към материалното като основа на зависимости и борбата с тях, какво разбираме под отговорност. За свободата - какво означава да си свободен, какво означава като православен човек да бъдеш свободен. След това говорим за характера и навиците, като в същото време очакваме обратна връзка - какво е за него това.

В крайна сметка след престоя им при нас и проведеното лечение, те трябва да станат завършени личности, които осъзнават своята отговорност в света и начина по който трябва да го направят. В това „Да го направят“ е и проблема. И психологът и ние – духовниците, работим с душата, но говорим по различен начин за тази работа. И психологът, и свещеникът имат една единствена цел - чрез своите методи и начини да подпомогне обръщането на човека.

След като преминат девете месеца на лечение, ние даваме възможност на момчетата, които успешно са завършили програмата, да минат през ресоциализацията. Това е едно много интересно място, защото там трябва да приложат всичко това, което са научили. Те са свободни, могат да излязат и отидат където пожелаят. Ние само от време на време ги проверяваме. Не плащат наем, ток и вода за помещението, в което живеят. Трябва само да се опитат да изхранят себе си, за да видим, че те са способни да се справят след това. Много важно в тази програма е създаването на приятелски кръг извън центъра. За това ние се опитваме да организираме различни курсове (езикови, спортни, готварство и др.). Всичко това е, за да разбере този човек, че живее в сигурна среда. Така ние ги пускаме в света.

Оказа се, че родителите на повечето от тях са разделени и ние трябваше да започнем работа и със самите родители. А работата с родителите се оказа по-трудна отколкото с момчетата, защото момчетата са под 24 часов наш покров и ние можем да работим с тях, докато родителите са безопечни. Много е трудно на родителите да разберат, че те също имат проблем и трябва да работят над себе си. Бил съм свидетел на ситуация, при която майката за 5 минути върна детето си месеци назад. След което момчето едвам го изкарахме от дупката. Вие знаете как да реагирате при даден проблем, докато те отиват и се надрусват. Това е начинът, по който те са сигурни, че нещата в света са в техните норми. И някак си родителите не успяват да разберат, че проблемът започва и от тях. Не е виновно само детето, нито пък само родителите, но и двете страни трябва да понесат отговорността за взетите решения. И когато работим с родителите, там нещата са много по-трудни и сложни. В семейството има определени роли, които трябва да се играят. Това да бъдеш честен и откровен спрямо детето си и всичко това нещо отнема години, за да мръднеш една малка йота напред. И в цялата работа, във всичкото това служение непрекъснато присъства Бог.

Искам да кажа, че аз съм песимиста в нашата група. Под песимист имам предвид човека, който на всеки две години казва, че този център за нищо не става, трябва да го затваряме, само харчим пари и време, с които може да направим други по-хубави неща. И на всеки две-три години ние правим едно проучване и спокойно мога да кажа, че при нас процентът на успеваемост е между 98% -102 %. И никой не може да ме обори. Ние правим изследванията по едни специални въпросници, които ние си създадохме. Говорим със зависимия и майка му, като ни интересуват едни и същи неща. Има ли приятелка, започна ли да учи, започна ли нова работа, има ли семейство и изградено ли е то. Всички тези неща ги правим, за да разберем дали момчето (при нас има само момчета) има нов живот с нови приятели. И учудването е, че успеваемостта е много добра. Бог е Този, Който прави нещата в нашия център да са толкова велики.

Когато Дядо Владика ме изпрати да участвам във този форум, много си мислех дали да ви говоря за Божийте чудеса, които се извършват в нашия център и така реших да споделя с вас някои от тях. През месец септември 2007 година започнах работа като изпълнителен директор към центъра. Когато дойде момента за превеждането на заплатите на работещите (имаме 8 работещи на заплата и по последни преброявания около 21 000 доброволци, които помагат с всякакви средства) попитах секретарката колко пари има в касата. Тя ми отговори, че общо в двете каси има около 8 лв. А аз бях човекът, чиято отговорност беше да се грижа за това в касата да има средства за издръжка. Докато бях в недоумение от къде ще намеря пари за заплати се появи счетоводителката, която ми съобщи че в банковата сметка има постъпила сума, която покриваше точно заплатите за месеца. Така този месец се оправихме. Но следващия месец имахме същия проблем, на второ число от месеца нямахме пари, но на пето раздадохме заплатите. Изведнъж разбрах, че проблемът с парите не стои чак толкова на дневен ред. Пред мен стоеше проблемът - хората да си гледат съвестно служението. Сякаш Бог си промисляше за това и изпращаше хора, които да подпомогнат дейността ни и чрез това нещо да се спасят и техните души. Много се успокоих и искам да ви кажа, че от тогава спрях да мисля за пари. До един момент в който решихме да правим голяма сграда. Ценърът се помещаваше в двора на храма, в една постройка, която беше около двадесетина квадратни метра. Тя включваше спалня, офис, индивидуална и групова терапия, кухня, тоалетната ни беше отвън на двора, а банята беше на партера с ограничено време за къпане. Решихме да си направим нова баня и тоалетна, а наред с това и други нови помещения. Направихме калкулация и сметката излезе около 10 000 лева, които нямахме.

Тогава бях дякон и решихме да се молим на Бога, за да намерим парите, за построяването на дома, в който да се грижим за Неговите и наши деца. Не след дълго ни се обади една жена, която искаше да ни дари точно толкова пари. Нито повече, нито по-малко точно толкова, колкото ни трябваха. Тя ги даваше в памет на нейните син и съпруг, които са починали. Така тръгнахме да строим новия център и стигнахме до етап, в който завършихме строежа до тухли без да бъде нищо обзаведено. Последва питане към мен какво ще правим сега и решихме да се молим отново на Бог, за да ни изпрати решение. Два дни се молихме всички свещеници и момчета от центъра. На втория ден следобяд дойде един човек в работно облекло, с изцапани с вар обувки, който попита от какво имаме нужда. Помислих, че иска да помогне с измазването и му казах, че когато стигнем до там ще го извикаме.

Но се оказа друго. Човекът с изцапаните обувки бил собственик на една строителна фирма във Варна и иска да дострои нашия център. Неговите работници за 10 дни приключиха абсолютно всичко.

Настана време да мислим за защитено жилище, където момчетата да отидат, след като излязат. Проблемът, с който се сблъскваме, при наркозависимите е, че след като те напуснат центъра остават да живеят сами. А най-добрият начин човек да се върне към наркоманския си период е когато остане сам. При нас такова помещение нямаше. Преди това се бяхме свързали с Центъра по превенция към община Варна, който ни оказа всякаква логистична и финансова подкрепа, която продължаваме да получаваме. Така от областната управа ни дадоха едно помещение от около 100 квадрни метра. Нямаше тоалетна и баня, но имахме помещение, което искахме да използваме, за да бъдат заедно момчетата. Да не бъдат сами и застрашени от нещо външно. Но нямахме възможност да го обзаведем и отново се помолихме на Бог, а помощта Му, както винаги, не закъсня. Появи се един човек, който искаше да дари средства. Ние искахме да обзаведем с тях помещението и да го направим като дом с мебели и друго необходимо. Постепенно го обзаведохме.

Бог продължава да прави чудеса с нас. Единственото, което иска от нас е ние да си свършим нашата работа. Просто да направиш първата крачка. Да си кажеш: „Господи за Твое име го правя“. Не за себе си. Което означава, че на фокус не поставяш себе си и твоя живот, а нуждите на хората, за които отиваш да помагаш. И щом ти помогнеш на тези хора и поставиш на фокус техния живот, то тогава Бог ти помага и ти отваря вратите и на общината, и на областната управа.

 И така може да кажем, че Църквата, община Варна, Областната управа, както и други институции сме обединени за нуждите на едни хора, които искат да им помогнем.


http://neumirai.org/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B9-%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2-%E2%80%9E%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D0%B5-%D0%B8%D0%BC%D0%B5-%D0%B3%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%E2%80%9C