Известно е, че има два основни сорта марихуана - Канабис Сатива (Cannabis sativa) и Канабис Индика (Cannabis Indica). Основното психоактивно вещество в марихуаната се нарича делта-9-тетрахидроканабинол (THC), като заедно с други вещества, подобни по химичен състав/строеж на него (например Канабидиол), надвишават 60. Те спадат към клас ароматни органични съединения наречени Канабиноиди. Тези вещества са сходни по химичен състав и структура на други, които се намират в нашето тяло (ендоканабиноиди).
Ендоканабиноидната система в човешкото тяло се състои от 2 вида рецептори - CB1 и CB2. Рецепторите CB1 са разположени в ЦНС (Централната нервна система), като най-широко са разпространени в мозъчната кора, таламуса, хипоталамуса и мозъчния ствол. Оттук се обясняват и психоактивните ефекти от марихуаната. Рецепторите CB2 са разположени в периферията, като основоно са в клетки на имунната система и гастроинтестиналната система, но могат да се срещнат и в мастна тъкан, мускулатура, черен дроб и слезка.
Чрез канабиноидите нервната система се саморегулира и не достига ниво на "свръхнапрежение" (прекалено много активност). Тези в марихуаната ги имитират по състав и свойства. В мозъка голяма част от клетките (невроните) носят рецептори за Канабинол 1 (ТХЦ), като те действат на невронните синапси да върви информацията двупосочно (не еднопосочно както е по принцип), като така се инхибира (намалява) невротрансмисията.
Ефектите на THC вурху телесните функции са:
1 Соматични - световъртеж, разширени зеници, зачервени очи, сухота в устата, забавяне на реакции/рефлекси, неправилна преценка за време, параноя, промени в краткотрайната памет, нервност, тахикардия, понижаване телесната температура и спад/отслабване имунната система.
Психологически - основно засегнати са нивата на невротрансмитери като допамин и норепинефрин, което води до еуфория и притеснение, паник атаки, а по време на бременност има опасност от недоразвиване на плода, както и от пометване.
Американски изследвания са доказали, че пушенето на марихуана уврежда белите дробове. Разбит е мита, че е по-малко или дори безвредно да се пуши марихуана спрямо тютюноп, въглероден монооксид, цианид и азотни оксиди.
Има доказана релация между това колко често пуши марихуана човек и шанса му да развие или отключи психологични заболявания/отклонения (Шизофрения напр.). Взаимоотношението между честота пушене, както и количество, и психологическите изменения може да се каже, че е 1:1, тъй като колкото повече (по-често) се приема този наркотик, толкова по-голям шанс има да се развие някакво психологическо изменение. Изследвания са доказали, че пушенето на марихуана силно афектира развитието на мозъка на човека в негативна посока. Според други изследвания е установено, че хора, които са пушили трева активно преди навършване на 18 годишна възраст, в продължение на 10-15 години, имат значимо намаление на IQ.
Изключително важно е да се посочи, че към тревата се развива зависимост! Критерии за клинична зависимост са: Колко трудно е да се спре употребата на дадено вещество (наркотик)? Изпитват ли се абстинентни симптоми? Приблизително 9% от хората, опитали някога марихуана, отговарят на тези критерии и съответно стават зависими след време.
Интересен факт: Ако марихуаната е влажна в нея могат да бъдат микроорганизми, пренасящи гъбични заболявания. Например: Aspergillus flavus, Aspergillus fumigatus, Aspergillus niger, Aspergillus parasiticus, които могат да причинят опортюнистични или дори смъртоносни аспергилози. Някои от тях произвеждат и т.нар. алфатоксини, които са канцерогенни. Това от своя страна увеличава риска при хора с придобит имунен дефицит.
Владимир Иванов
Студент медицина, 5 курс
