Всичко започна от скапаната трева,
ти дори за миг не попита "какво е това".
Сега си нагоре, по скалата от наркотици,
по-безпощадни дори и от българските политици.

Сутрин ставаш замаян, не помниш нищо от вчера,
всичко вече продал, останал с една табакера.
Всяка клетка от теб жадува новата  доза,
сърцето бие неравномерно-сякаш има склероза.

С наркотика венозно сетивата отново залъгваш,
не виждаш ли-към тъмната страна на живота тръгваш.
Приятели, гадже-те са твоя антика,
с мумията вече сте си лика-прилика.

Не осъзнаваш ли-отдавна ти си зависим,
всички твои роднини щом те видят, отсичат "ВЪРВИ СИ!".
Заеми натрупа огромни, и Бил Гейтс ти се чуди,
има ли последен шанс душата да се събуди ?

Вървиш по улиците, преплиташ си краката,
а ти си мислиш, че летиш отново в небесата.
Сега живееш по дупки, в изоставени мазета,
а някога те излъгаха, че така ще си от кварталните гъзета.

Тъжен е начина, по който ще си тръгнеш,
най-важното всеки миг за теб е как да се ръгнеш.
Един прекрасен слънчев ден тази "приказка" ще свърши,
твоя път на земята без следа ще завърши.

Искаше се само да попиташ "това носи ли ми болка",
май вече виждаш ангел долитащ с триколка.
4 - годишната ти дъщеря плаче за близалка,
неосъзнавайки, че баща й е вече в катафалка.

Така завършва тази тъжна история:
дрогата-душата на поредната си жертва пребори я.

                               Автор - Пламен Тодоров