Прочетен: 1125 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.03.2010 11:59
Един свят на мъже ,които искат да стрелят с оръжие и думи, за да отнемат живот, на мъже, които искат власт, пари и любов веднага, на мъже които ИСКАТ! ТОЗИ СВЯТ Е И НА ЖЕНИ,които дават - ДАВАТ живот, любов, власт, дават това, което искат мъжете. Светът може без тези, които искат, но не може без тези, които дават!
Честит празник, скъпи дами!
На майка ми /стихове Регина Арабаджиева/ За грижите ти мила мамо
благодаря ти от сърце!
Пред тебе падам на колене,
целувам твоите ръце!
За обичта ти зная мамо,
не мога да се отплатя
и ще ми липсва твоето рамо
докато дищам и вървя!
Моля те Боже!Нека ме чува
и нека знае колко тъгувам!
Ти си за мене звездица в мрака!
Ти си за мене майчице Свята!
==================================================
На майка ми
/Христо Фотев/
Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми —
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми — мислите.
И докосни ги — моля те, — накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й —
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни й счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея — за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те — и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай — моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета — понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай — заповядвам ти — до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля — съзерцавай ме
от погледите на жените — тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда —
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо.
==================================================
МАЙКА МИ/Иван Вазов/
В рояка спомени свещени, де моя дух сега се губи, си твоят образ въжделени духът ми, майко, среща, люби. Ти люлката ми си люляла със песни жалостно-упойни, над мен по цели нощи бдяла през мойте нощи безпокойни. Под твоето крило растял съм, наяквал съм под грижи мили, от твойта реч и взор черпал съм и радост, и духовни сили. Душата ми от теб научи да мрази, да обича страстно, от твоята душа засучи любов към всичко, тук прекрасно. Ти ме роди, но ти ми даде и светлото, що в теб блещеше, ти и човека в мен създаде - ти два пъти ми майка беше!
