"ДАЛИ СЕ ЗОРА ЗАЗОРИ ИЛИ СЕ ДВЕ НОЩИ СМЕСИХА"

И

"КЪДЕ ОТИВАШ И ЗАЩО НИ ИЗОСТАВЯШ ГОСПОДИ?"

ТОВА СА ДВАТА ВЪПРОСА, КОИТО СИ ЗАДАВАМ СЛЕД ПРОЧИТАНЕТО НА ТОВА ОТКРОВЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИ МЛАДЕЖИ!


Гъби и Спейс кейк в Амстердам + фотогалерия  

30 Януари 2010

Бистра Величкова  

Кутията с гъби “Thai”, която купихме за 12 евро от Смарт шоп в Амстердам. Те се водят за едни от слабите наркотични гъби. Снимка: авторката

Амстердам! Звучи като рай, като някаква далечна обетована земя на щастието, където всички грешни изкушения са позволени и толерирани. Земя на свободата, където всеки може да прави каквото си иска и в същото време никой не злоупотребява с тази свобода, така че да се превърне в анархия. Местното население е свикнало с тази свобода и множеството разрешени изкушения не им правят особено впечатление. За туристите, обаче, които идват, за уикенда, това е просто земя на безграничното щастие и купон.

Уикендът, който изкарахме с двама приятели там, беше много по-различен от това, което повечето хора си представят като екскурзия в друг град, в друга държава. В Амстердам не можеш да си обикновен турист. Там повечето туристи (по-специално младите) са експериментатори на удоволствия, които само в тази “Обетована земя”, са позволени. За един уикенд аз също станах част от тези туристи, така типични за Холандия. Ето и нашата история…

Ден първи – Гъби „Thai”

В първия ден от престоя ни, след като посетихме „Райк музей”,  влязохме в един „Смарт шоп” - специален магазин, в който се продават легалните наркотични гъби. След като френска туристка се самоуби преди година в Амстердам след употреба на гъби, се разшумя, че те ще бъдат забранени. Забраната обаче не е тотална, забранени са само някои гъби със силни халюцинации, магазините са намалели, но гъби още се продават. Продавачката беше изключително любезна и ни обясни най-подробно ефектите на всички видове гъби, които предлагат.

Канал в Амстердам през нощта. Снимки: авторката

Видовете са около 8, а една порция струва между 12 и 16 евро. При покупка на гъбите дават и лист с информация доколко са опасни за здравето, какво да очакваме като ги вземем и как да реагираме, ако се почувстваме зле.

Съветите и обясненията на листа, който получихме от Смарт шопa, започваха със следния цитат:

„Трипа, който преживях след употребата на гъби, беше пътешествие към вътрешните измерения на душата ми. Изпълнен с красота и щастие,  възприемах реалността далеч извън измеренията на времето и пространството”

По-надолу пишеше, че гъбите, които продават в Смарт шопa, се състоят от две химически съставки Psilocybin и Psilocin. Молекулите на тези две съставки приличат на хормона у хората – Serotonine, който създава чувството на щастие и еуфория. В информационния лист също уверяваха потребителите, че към гъбите не може да се развие физическа зависимост.

Цигара с хашиш. Снимки: авторката Цигара с хашиш. Снимки: авторката Цигара с хашиш. Снимки: авторкатаПроститутки на улицата на Червените фенери в Амстердам. Снимки: авторкатаКаналът, който след Спейс кейка ни се видя невероятно красив. Снимки: авторкатаХладилникът в Смарт шопа, където се съхраняват кутиите с наркотичните гъби. Снимки: авторкатаКофишоп “The Doors” в Амстердам. Вътре звучи само музика на легендарната група. Снимки: авторкатаВитрина на секс шоп в центъра. Снимки: авторкатаРаботничка се показва от своята “витрина” в района на Червените фенери. Снимки: авторкатаВ Смарт шопа се продават тениски и шапки,със символа на този тип магазини - гъба. Снимки: авторкатаУлицата в Амстердам, която след изядените гъби заприлича на “Граф Игнатиев” в София. Снимки: авторкатаСвита цигара с хашиш. Сервира се в пластмасова кутийка. Снимки: авторкатаЩъркел близо до езеро в известния в града “Вондел парк”. Снимки: авторкатаНаркотични гъби зад витрината на Смарт шоп. Снимки: авторкатаШоколадовият спейс кейк, който си разделихме двама души. Снимки: авторката Секс атрибути зад витрината на секс шоп в центъра на града. Снимки: авторкатаЦентъра на Амстердам, с множество паркирани колела покрай парапета над канала. Снимки: авторкатаЕмблемата на Смарт шопа, където се продават наркотичните гъби. Снимки: авторката Известният “Вондел парк” винаги е пълен с млади туристи, насядали по тревата. Най-често тук те експериментират със специалните гъби. Снимки: авторкатаЕдна от гъбите, изядени от приятелите ми. Снимки: авторкатаГоряща цигара с марихуана. Снимки: авторкатаХладилник в Смарт шопа. На горния рафт са кутии с наркотичните гъби, на долния - минерална вода и “Red Bull”. Снимки: авторкатаКанал в Амстердам през нощта. Снимки: авторкатаДекоративни гъби в Смарт шопа. Снимки: авторкатаЕтикетът на гъбите “Thai”. Снимки: авторкатаЦеноразпис на гъбите, които се продават в Смарт шопа. Снимки: авторкатаГъба от вида “Thai”. Снимки: авторкатаВидовете гъби и кратка схема на техните ефекти. Снимки: авторкатаПънкари пият и пушат в парк в Холандия. Снимки: авторкатаКутията с гъби “Thai”, която купихме за 12 евро от Смарт шоп в Амстердам. Те се водят за едни от слабите наркотични гъби. Снимка: авторкатаРисунка на хипарски автобус на стена на една от улиците в Амстердам. Снимки: авторкатаКнигата “Дневникът на Ане Франк”, която си купих, след невероятното въодушевление при посещението на къщата-музей на еврейското момиче. Снимки: авторката

Една порция пресни гъби се състои от около 12 броя. Ефектът настъпва след 45 минути и продължава около 6 часа (при всеки човек продължителността е различна). В инструкциите пишеше, че ефектът на гъбите започва с усещането, че нещата наоколо са по-различни от обикновено и ти не можеш да ги контролираш. Светлината и цветовете стават по-ярки и наситени, най-обикновени неща могат да изглеждат уникално красиви или невероятно смешни. Съзнанието се отваря, възможно е да ви връхлетят спомени от детството, емоциите ви могат рязко се променят.

Предупредиха ни, че гъбите не трябва в никакъв случай да се взимат в комбинация с алкохол или антидепресанти. Емоционалното състояние на човека в момента, когато ги взима, също е от значение. Ако човек се чувства нервен, напрегнат или не е в настроение, не трябва да взима гъби, защото със сигурност те ще подсилят тези чувства и няма да имат благоприятно действие. Може да попаднете в т.нар. на жаргон „bad trip”. Тогава може да ви обземат страх и паника без да има реална причина за това.

Казаха ни, че един от нас трябва да остане „трезвен” и да не яде от наркотичните гъби (“the sober guy”), за да може да успокоява или „спасява” другите, ако попаднат в „bad trip” или най-малкото да ги върне към реалността, ако се наложи. Към порцията с гъби ни дадоха и по един “After M repair pack” - пакетче с три хапчета със силна концентрация на витамини. В случай, че не се чувстваш добре или ти прилошее след употребата на гъбите, трябва да се вземат тези хапчета, защото неутрализират ефекта им.

Горяща цигара с марихуана. Снимки: авторката

Купихме си кутия с гъби „Thai”. Момичето и момчето, с които бях, щяха да си разделят една порция. Аз ще съм „трезвеният” и няма да ям гъби.  Времето беше приятно и слънчево. Отидохме във „Вондел парк”, прочутия голям парк на Амстердам, сравнително близо до „Райк музей” и до музея на Ван Гог. В инструкциите за взимане на гъби пишеше, че когато ги употребяваме, е добре да бъдем на открито, сред природата. Отначало ни беше неудобно да седнем на пейка в парка и да започнем да ядем наркотичните гъби. Още на влизане се оказа, че далеч не сме единствените туристи, които са решили да ядат халюциногенни гъби в парка. Близо до нас на една пейка трима младежи с огромни раници на гърба стояха и си отваряха току-що купените порции с гъби. По-нагоре из алеите се виждаха хора, които вече се радваха на ефекта от продуктите от Смарт шопa. Една жена с колело непрестанно обикаляше в кръг езеро, пълно с патици. Караше с изключително бавна скорост и гледаше с изострен и съсредоточен поглед пред себе си.

На зелената трева близо до езерото група младежи се въргаляха в тревата и не спираха да се смеят. Лицата им бяха червени от непрестанния смях. Тази гледка на всеобщо щастие подейства като още по-голям стимул на моите приятели по-скоро да изядат „порцията” си.

Седнахме на тревата до малко езеро и двамата ми спътници изядоха бавно гъбите. Казаха, че не са особено вкусни, все пак са сурови гъби! Зачакахме ефекта. Изведнъж на момчето му прилоша и получи сърцебиене. Пи малко вода и му размина. После не можеше да стои на едно място и искаше да вървим. Каза, че има чувството, че трябва много да бързаме за някъде, но не знаеше за къде. Беше сигурен, че закъсняваме. Момичето все още нищо не чувстваше и до края не усети почти нищо по-специално. Момчето обаче усети и хубавия, и лошия ефект от гъбите. Първо му стана лошо, после му беше весело. За кратко време двете състояния се редуваха няколко пъти. Той със забързана крачка обикаляше в кръг малко езеро и си гледаше часовника. Вярваше си, че колкото по-бързо обикаля, толкова по-бързо ще стигне там, закъдето закъсняваше. Беше адекватен, но му беше неспокойно и както казах - бързаше. От време на време пък му ставаше лошо и имаше чувството, че ще припадне. След като пиеше минерална вода, ядеше ментови бонбони и шоколад, се оправяше.

Видовете гъби и кратка схема на техните ефекти. Снимки: авторката

Тръгнахме да излизаме от парка. Вървяли сме десет минути, а на моя приятел му се стори, че вървим вече от два часа и все не стигаме до изхода.

След третия час вече не му ставаше лошо, започна да идва на себе си и се развесели. Стигнахме до центъра на Амстердам. Там и на него, и на момичето започна да им става много смешно. Една от улиците им заприлича на „Граф Игнатиев” в София. В един момент дори бяха убедени, че вървим точно по „Граф Игнатиев” и трябва да стигнем до „Макдоналдс” на площад „Славейков”. Вярно, че улицата беше сравнително тясна с не много високи сгради, по нея вървеше трамвай… хм… може и малко да е приличала на „Графа”…

Изведнъж на моя приятел му се стори, че хората по улицата са манекени. После той разказа: „Както си вървяхме, точно докато чакахме на светофара, изведнъж всичко замръзна. Хората застинаха в крачка и не помръдваха. Колите също не се движеха. Всички ги виждах като пластмасови манекени и мислех, че аз съм единственият жив човек в тоя пластмасов свят”.

Влязохме в магазин за дрехи. Там пък приятелят ми помисли пластмасовите манекени за истински хора, които продават в магазина. Опитваше се да завърже разговор с тях, но те не му отговаряха. „Сигурно мислят, че съм надрусан и затова не ми говорят”, каза той.

Четири часа след консумацията на гъбите ефектът започна бавно да намалява.

Вечерта се отбихме в кофишоп „Класик рок кафе 420”. Купихме си цигара с хашиш, релаксирахме и обсъждахме как е минал първият ни  туристически ден в Амстердам.

Проститутки на улицата на Червените фенери в Амстердам. Снимки: авторката

На другия ден наши приятели, които бяха яли гъби „Equadorian” (те са от по-силните), разказваха как стояли пред огледалото и като си дръпнели бузата и тя се разтягала много настрани. А като направели някаква физиономия в огледалото, тя се изкривявала по смешен начин и те не можели да спрат да се смеят. Един от тях изведнъж усетил прилив на множество от всякакви мисли в главата си. Когато се опитвал да каже нещо, изведнъж в главата му идвало нещо друго. Той започвал да казва другото, но нова мисъл го връхлитала и така непрестанно. Това го карало да крещи и да вика, защото се изнервял от прилива на различни мисли една през друга.

Друг пък ял „Philosophical stones”. В продължение на няколко часа мълчал и гледал в една точка. Накрая казал, че е намерил решения на много от проблемите си в живота, дори прозрял смисъла в него. Това разбира се е било, докато не се събудил на сутринта.

Ден втори – Спейс кейк и музеят на Ане Франк

На втория ден за закуска си купихме „Спейскейк”. Аз и момчето, с което бяхме, си разделихме поравно малкото шоколадово кексче с трева. Другото момиче не яде от кекса. Днес тя щеше да бъде „трезвеният”. След като изядох първите две хапки, усетих шоколадовия вкус, примесен с марихуаната. Беше вкусно. След няколко минути пулсът ми леко се ускори. Продължавах да ям от кекса, но не усещах някакъв специален ефект.

Шоколадовият спейс кейк, който си разделихме двама души. Снимки: авторката

Изядох цялата половина и все още нищо не чувствах. Решихме да посетим къщата музей на Ане Франк - еврейското момиче,  чието цяло семейство загива, накрая и загива и тя в лагера, но оставя покъртителен дневник, който днес е документ за холокоста. Вървяхме по улицата, после излязохме на един от множеството канали, покрай който бяха прилежно наредени червените, типични холандски къщи. Изведнъж тази гледка ми се видя страшно красива. Чувствах се сякаш за първи път осъзнавам съвършената красота на холандските сгради и канали. Беше минал вече половин час и Спейс кейкът явно започваше вече да действа. После с моя приятел започнахме да се смеем на едно пате, плуващо в канала.

Когато влязохме в музея на Ане Франк, още от вратата усетих, че влизам в най-уникалния музей на света. Всичко ми се виждаше толкова оригинално и интересно. Стените, дървените стълби, старите снимки на семейството на Ане Франк. Всичко беше страшно въодушевяващо. Чувствах се така, сякаш се пренасям във времето, в което е живяла тя. Исках цял ден да стоя и да разглеждам този музей. Усещах някакво изключително душевно удовлетворение. При всяка крачка, която правех в този музей, се чувствах изпълнена с щастие. Изгледах по няколко пъти кратките документални филмчета за живота на малкото еврейско момиче. Всичко беше просто уникално. Приливът ми на изключително вълнение и възхищение стигна дотам, че на излизане от музея си купих книгата „Дневникът на Ане Франк”, заедно с албум с архивни нейни и на семейството й снимки от периода, в който е живяла. Моят приятел не се чувстваше като мен и ми се присмиваше как се възхищавам на всичко. През цялото време аз вярвах, че това състояние няма нищо общо със Спейс кейка и че дори не ми е подействал. Приятелката ми, която беше „трезвена”, не намери нищо особено в общо взето семплата, според нея, къща на Ане Франк.

След три часа обаче хубавият ефект от кекса, който ме беше накарал да виждам всичко толкова красиво, започна да отминава. Изведнъж се почувствах много изморена и усетих силно притегляне към земята. Ръцете и краката ми натежаха. От време на време имах нужда да си поема дълбоко въздух. На моменти имах чувството, че ще припадна, но бързо ми минаваше. А на момчето с мен просто му се доспа.

Книгата “Дневникът на Ане Франк”, която си купих, след невероятното въодушевление при посещението на къщата-музей на еврейското момиче. Снимки: авторката

Тримата се разделихме. Аз си взех влака. Тази смяна на обстановката и фактът, че останах сама във влака, се оказаха предпоставка за неприятното усещане, което ме обзе там. Беше ми нервно и неспокойно. Вече бяха минали 2-3 часа, а ефектът на кекса продължаваше.  Исках да свърши. Постоянно имах чувството, че хората ме гледат лошо и знаят, че съм яла специален кекс и сякаш ме осъждат с поглед. Детенце срещу мен правеше някакви физиономии и мен това ме стресна още повече. Приличаше ми на малко дяволче.  Продължавах да се чувствам неспокойно. От време на време се оправях. Броях минутите и си чудех кога ще мине ефектът на кекса. Затварях си очите и се опитвах да заспя. Унасях се и като си отворех очите мислех, че са минали поне два часа, а всъщност бяха минали само 2 минути. Стори ми се, че влакът се движи с много бърза скорост. За момент се почувствах като в космическа совалка, която всеки момент ще излети Космоса. В този момент само си помислих как въобще не ми се ходи в Космоса, точно сега.

Ефектът на Спейс кейка се оказа много силен. Много по-различно е от пушенето на марихуана. Когато пушиш, те държи не повече от 2 часа. Кексът с трева, обаче, ти влияе много по-силно. Спейс кейка ме държа горе долу 7-8 часа, като втората половина не беше особено приятна. Повечето хора, които са яли такъв кекс, се оплакват точно от тази втора част на действието, когато започва да ти става гадно, обхваща те паника и параноя или ти става лошо. Е, на някои им става зле още от начало. Това обаче става най-често, ако изядеш прекалено много. Понеже ефектът не се появява веднага, хората ядат колкото им е вкусно. Затова, за да се изпита само приятният ефект от сладкиша с марихуана, трябва да се яде по малко, да се изчака да мине поне половин час, и ако тогава не се усеща действието, да се изяде още.

Както при алкохола, и при наркотиците всичко е много индивидуално, и зависи как отделният организъм приема веществата. Има хора, които не усещат абсолютно нищо специално, когато пушат цигара с марихуана или ядат кекс. Други пък са на седмото небе. На трети пък има става зле и повече никога не опитват.

Оказа се истинско изпитание да оцелееш след такъв модерен „туристически” уикенд в Амстердам. И все пак – опитахме от забранения плод, докоснахме се до Обетованата земя на щастието. И най-важното видях най-уникалната къща-музей – тази на Ане Франк. На всеки, който се е запътил на пътешествие до холандската столица, горещо му препоръчвам да посети този музей.

Етикет: дрога, трева, нарко