До Чикаго и назад

Една българка от Америка :Наркотиците увреждат ДНК
В САЩ наливат милиони в училищата за спорт и изкуство

Учениците се проверяват постоянно за наркотици

Кризата прогони 30 000 българи от Чикаго


Каре
Весела Андреева е една българка на 43 години.Родена е на пъпа на Благоевград , но преди 11 години както стотици хиляди нашенци поема по пътя на емиграцията.Купува си еднопосочен билет за Чикаго с мисълта, че има път назад.
Живее със семейството си в малкото американско градче Шоруд, намиращо се на 50 мили южно от Чикаго- Меката на българите в САЩ. Майка на двама синове – на 15 и 5 години, която има детска градина и се грижи за американските деца.
Завършила е висше образование “ педагогика” в Москва, а след това и психология в СУ”Климент Охридски”.В момента учи консултативна психология в американски университет, като целта е да се занимава професионално с деца и тийнейджъри. Може да си позволи не повече от седмица в родния Благоевград за да види родители и приятели. Какви са проблемите на подрастващите и как в страната с най-развита демокрация се борят срещу наркотиците. Как се отразява глобалната икономическа криза на българите , която се зароди в САЩ и има ли път назад към родината.
Един поглед отвън за българските проблеми и размисъл на глас по екзистенциалната тема - оцеляването- у нас и зад граница.

Бетина Апостолова – журналист от вестник „Вяра”

-Каква е превенцията срещу наркотиците в американските училища ?
-Те се опитват да ангажират максимално децата и родителите в този процес.Обикновено след като приключат учебните занимания учениците са плътно заети със спорт, музика или изкуство.Обикновено четири дни от седмицата те се занимават с тези дейности до 21 часа вечерта.Целта е максимално да бъде уплътнено времето им.Имат оркестри и хорове.Активно се занимават със спорт.Съвсем наскоро в училището на сина ми откриха огромна спортна зала за милиони долари, в която има лекоатлетическа писта, четири баскетболни игрища.Отделно имат голям бейзболен стадион , игрище за футбол.През зимата се занимават с плуване като на всички деца се раздават безплатни карти за ползване на басейна.На всяка тренировка им се дават специални протеинови шейкове за да се чувстват добре.Осигурени са автобуси за състезанията като всичко е на пълната издръжка на училището.
-За какво училище става въпрос?
-Това е гимназия от 8 до 12 клас.Но и в прогимназиалното училище организацията беше абсолютно същата.Децата са в клубове, основно за спорт и музика .Това е отделно от това, което родителите правят.Според мен , хората от средната класа, се опитват да ангажират децата си в клубове по интереси.Особено през лятната ваканция , когато са извън училище.Това е начинът.
-Нещо от рода на българските кръжоци.
-Да, така наречените извънкласни форми.
-В училището на твоя син има ли наркомани?
-За съжаление, има.Преди години, когато училището не е играло активна роля за превенция, е имало много наркотици.Предимно марихуана и морфин.Обаче в момента от няколко години, тъй като в района има развит бизнес и данъците отиват директно към училищата, успяха да въведат строг контрол.На влизане в училището учениците минават през метален детектор.През ден са проверявани от обучени кучета за наркотици.Прави се постоянна проверка на шкафчетата , а през седмица пет човека от администрацията влизат в класовете и привикват ученици по списък на които се правят тестове за наркотици.Под особено наблюдение са децата от спортните отбори, защото спортът в гимназията е много развит.Ако открият дори повече от 100 милиграма кофеин в кръвта , спортистите са лишават от един мач
като първо наказание.Ако ги хванат за втори път, се лишават от правото да играят в отбора до края на обучението си.Много строго ги държат.Отделно от това има терапевтични групи и агенции, които ги запознават в училище за вредата от наркотиците.Имат специални часове по тези проблеми.Психолози работят с подрастващите и ги учат как да казват “не” и как да реагират във всяка ситуация.Представят им модели на поведение как да се предпазиш в реални житейски ситуации, защото влиянието на връстниците е огромно в тази възраст.Съвсем наскоро , миналата седмица мисля, приятелка на моя син попада в компания.Тя се обажда по телефона и казва, че иска веднага някой да дойде да я прибере, защото там се пие.Тя не може директно да каже на връстниците си че не може да остане, защото те употребяват алкохол, а измисля някаква причина- че и е лошо или нещо друго.Американците работят много в тази насока с децата и ги учат как да се справят.
-Къде се провежда лечението на наркозависимите в САЩ, защото в България това е голям проблем?
-Лечението се провежда в специализирани клиники.В зависимост от наркотика, който са употребявали, преминават през един период на интоксикация , когато се изчистват.Много от зависимите лица се настаняват в тези здравни заведения по съдебен ред в зависимост от доходите им.Има специални клиники дори за тийнейджъри в които те престояват от три до шест месеца.Въпросът е след като напуснат тези клиники да се осъществи успешната им социализация.Затова се работи с психолози и терапевти.Изобщо системата за превенция и борба с наркотиците е силно развита в САЩ.Много пари се отпускат за лечението на наркозависими младежи, има специални агенции , които ги подпомагат, да се приспособят, да се изолират от средата в която са били, да си намерят работа.Много от тях след като напуснат клиниките трудно се адаптират и често се наблюдават рецидиви към дрогата.Това еобяснимо, тъй като наркотиците са болест, те са в тъканите и нарушават химическия баланс в организма.Наскоро чух от наш близък университетски преподавател, че наркотиците нарушават генома. Затова все още много не се говори, но се очаква да излязат наяве тези научни
изследвания.Това е страшно- дрогата разрушава човешкото ДНК и ни застрашава като вид.
-Усеща ли се икономическата криза сред българите в САЩ?
- Не знам доколко са верни данните ми, но между 20 000- 30 000 българи емигранти само от Чикаго са се върнали обратно поради икономически причини.Просто защото всички, които са без документи не виждат изгледи да получат. В момента политиката е такава.Освен това има явен спад в сферата на услугите- в туристическия и ресторантьорския бизнес в който работиха много българи.Последиците от кризата са видими.Въпреки, че ние не сме сред българи, научаваме, че много наши сънародници, които са без постоянна работа, предпочитат да се върнат в България.Въпреки, че в вече Америка всичко е временно, няма нищо постоянно.Както в момента си бил на сигурна работа, утре може вече да не си.Може би емигрантите се прибират защото нещата в България са по-добре или очакват да се подобрят.Все пак да не забравяме, че повечето българи имат собствени жилища, което трудно се постига в чужбина.
-Ти как се справяш с кризата?
- Справям се като се стремя бизнесът ми да бъде конкурентно способен, да бъде винаги на ниво.Постоянно завършвам класове за квалификации, постоянно се занимавам с нещо ново за да устоя на конкуренцията, която е много голяма.Имам детска градина и се стремя да представям програми и материали , които са актуални и в крак с времето.Летвата е много високо вдигната, изискванията пред децата в предучилищна възраст са завишени.
За да оцелееш е нужно да си винаги си с една крачка напред.А това в малко градче като нашето от 15 000 жители се постига само с много труд.Шоруъд е на 50 мили на юг от Чикаго. Намира се на кръстопът, покрай нас минават три големи магистрали.Мястото е хубаво , удобно е за родителите, които оставят децата в забавачницата.Още повече, че предлагаме конкурентни цени.
-Как са контактите с българи?
-Много малко.До минимум. Просто нямаме физическо време, не че не искаме.Имаме една събота и неделя в която трябва да си починем, да си видим децата, да отидем някъде.Има и нещо друго.Разстоянията са големи и за да организираш среща с някой
трябва да планираш два месеца по-рано.Ние обикновено сме ангажирани да водим сина на мачове и уроци.Повечето от причините за разредените контакти с българи са обективни, а не толкова субективни.Обичаме да ходим семейно в църквата “Св.Иван Рилски” в Чикаго, при отец Валентин Ноцков. Много го обичаме.Той е кръстил мен и малкия ми син.Стремим се поне веднъж в месеца за посещаваме черквата в Чикаго. Последно бяхме там за 24 май.Иначе наблизо има няколко ортодоксални църкви- гръцки, сръбски, но ние ходим в една руска.Защото децата ни са православни и се стремим да запазим религията си.
-Колко често си идваш в Благоевград?
-Имаше период през който не бях идвала шест години.Сега горе-долу се прибирам на две години.Занапред не зная как ще бъде.
-Накъде вървим ? Ще ги стигнем ли американците?
-Нещото, което много ме впечатли, че много млади хора през деня са в кафенетата.Гледаш млади-прави хора да стоят в заведенията с часове.Това е нещото , което категорично не мога да възприема за нормално.Според мен трябва да работят.Това свободно време и шляенето напред- назад води до всичките проблеми на България.Включително и до проблемите с наркотиците.

Когато разберат родителите,обикновенно е много късно и се влиза в месомелачката!Не може ли да разберете,че не отива да те закачи някой,чичко или леличка,а обикновенно е най доброто приятелче!За това апелирам,за карантина,защото е заразно и последиците са катастрофални,за нацията и за нашите деца!Здрави прави готови отгледани деца в един момент им казваме"а бе този боклук,да умира"!Това са жертви ,а ние сме скапани граждани в скапана държава!Събираме пари за наистна болни деца и парадираме,че сме много социални,а тези здрави деца ги даваме за курбан!Срам ме е че не може да го осъзнаете и не искате да обявим война на тази изкуствена болест
която убива нашето бъдеще!Срам и позор в деня на Ботев!